— Сър Уилям, какво представляват тези така наречени безспорни доказателства? — попита Джей.
С безкрайно самоуверено изражение, от което по гърба на Джей пробягаха хладни тръпки, Стюарт Камбъл се завъртя към него и помълча.
— За ваше огромно съжаление, мистър Райнхарт, разполагаме с тези сведения от самия източник. Виждате ли, мистър Ренълдс бил отвратен от станалото. Той е почтен човек с дълга и достойна кариера в Централното разузнавателно управление. Шефовете му го изпратили да обясни на президента Харис деликатното положение. Той се съгласил неохотно, защото смятал, че един президент на Съединените щати никога няма да одобри използването на главорези и всички опасности, следващи от подобен акт. След нападението той страдал жестоко от угризения на съвестта и се чувствал лично отговорен за станалото. Официалните архиви ще потвърдят, че Ренълдс напуснал ЦРУ, а след това лично се свързал с перуанския президент, за да му съобщи за участието си в нападението и да осигури доказателства, че заповедта е дошла от Овалния кабинет.
Джей дълбоко въздъхна и се помъчи да изглежда невъзмутим,
— Всичко това са само приказки в стил „чул-недочул“, сър Уилям. Не можете да издадете подобна заповед само заради недоказаните твърдения на един-единствен човек, още повече, че не знаем доколко може да се вярва на този Ренълдс.
— Мистър Райнхарт, искрено съжалявам, че не ви е останало време да проучите случая. Ренълдс знаел, че заповедите от Белия дом ще бъдат потулени и според официалната линия той изобщо не се е срещал с президента. Знаел още, че ако нещо се обърка, положението му ще бъде много опасно. Затова взел една незаконна и рискована, но ефикасна предпазна мярка — да запази запис от разговора в случай, че по-късно го обвинят в самоволни действия. Използвал модерно електронно устройство, с което направил таен видеозапис на срещата си с президента. С други думи, сър, доказателство има, то е у нас и сме готови да го представим на съда.
Смутеният Джей седна, опитвайки се да прикрие доколко е зашеметен. Ако наистина съществуваше видеозапис, дори и незаконен, цялото уравнение се променяше.
Но онзи Джон Харис, когото познаваше, бе неспособен да одобри подобна жестокост! А дори и видеозапис може да бъде изтълкуван погрешно.
— Господа — намеси се съдията, — ако ми разрешите, смятам да си възвърна властта над тази скромна съдебна зала и да пристъпя към онова, което трябваше да сторя от самото начало, тоест да съобщя решението си. Смятам, че заповедта от Интерпол отговаря на всички изисквания за основателност и достоверност, и поради това ще подпиша временно разрешение за арест на Джон Б. Харис, известен като бивш президент на Съединените щати, по обвинение в множество нарушения на международния Договор против изтезанията. Арестът може да бъде извършен незабавно, щом мистър Харис попадне под териториалната юрисдикция на Обединеното кралство. А сега ще дам десет минути почивка, за да се опитам да си припомня защо изобщо приех назначение в този съд.
Докато съдията се изправяше, всички станаха на крака и го изчакаха да изчезне в кабинета си. Когато вратата се затвори, Стюарт Камбъл пристъпи към Джей и остави пред него копие от доклада си.
— Ще ми трябва и копие от видеозаписа — каза Джей с почти нормален глас.
— Е, за това ще е нужно известно време, ако изобщо решим да го представим на толкова ранен етап. Ще ви съобщя, след като взема решение. Къде сте отседнали? Ако обнародваме записа, ще имам грижата да го получите.
— Искам го още днес.
Стюарт Камбъл се обърна към един от своите придружители.
— Джеймс, възможно ли е изобщо да осигурим записа днес, ако имаме такова желание?
— Може би — отговори адвокатът.
Камбъл пак се обърна към Джей.
— Ако сметна, че трябва да имате записа, за което не гарантирам, ще положа всички усилия да го получите бързо, мистър Райнхарт.
— Наясно ли сте, че този запис вероятно не може да бъде приет за доказателство?
— Тема за важен спор, нали? — отвърна Камбъл. — Но това зависи изцяло от мястото, където ще съдят Харис, прав ли съм?
— Още нищо не е приключило — каза Джей.
— Да, така е — съгласи се Камбъл и му протегна ръка, без да се усмихва. После въздъхна и продължи: — Моля ви, разберете едно, мистър Райнхарт. Аз се възхищавам на вашия клиент, но дори и титаните трябва да отговарят пред закона. Ако си спомняте, тръгнали сме към тази скромна традиция преди деветстотин години с Магна харта и правните ограничения, които тя е наложила на крал Джон. Премахването на правния имунитет за държавниците чрез този договор е огромна крачка към върховенството на закона и аз нямам намерение да застраша деветстотин години напредък заради вашия крал Джон.
Читать дальше