Джон Нанс - Насрещен вятър

За момент държавният секретар се втренчи в Маклафлин.

— Наистина ли?

— Да. И между другото, съсипал е съдийската си кариера, защото се влюбил в една обвиняема, с която, бих добавил, по-късно сключили брак.

— Е, само преди няколко часа този твой влюбчив и способен международен юрист нахълта на Даунинг стрийт десет и на практика притисна британското правителство до стената, настоявайки да узнае какво ще предприемат.

— Следва ли да разбирам, че това не е правилният подход? — попита Маклафлин.

— Шегуваш ли се? — отвърна с усмивка държавният секретар.

— Аз съм юрист, а не дипломат, господин държавен секретар. Без съмнение двамата с мистър Райнхарт споделяме убеждението, че правата линия е най-краткото разстояние между две точки. Не го оправдавам, разбира се.

— И с право. — Държавният секретар възмутено извъртя очи към тавана, после отново огледа групата. — Ако искате, оправдавайте мистър Райнхарт, ваша си работа. Само го махнете от пътя ми. Разбрано? Пратете го на екскурзия, водете го по заведения, купувайте му бисквитки, напийте го… както решите. Стига да не ми се пречка. Случаят не е за аматьори.

Всички кимнаха мълчаливо.

— Добре — каза Байър. — Всемогъщото божество от Овалния кабинет ни изпраща на мисия със задачата да удържаме положението, докато перуанците вдигнат ръце или умрат от старост. Никакво екстрадиране, никакви отстъпки, само дълго, усърдно, отегчително и в крайна сметка полезно трупане на формалности.

— Ами ако британският премиер и министърът на правосъдието не ни подкрепят? — попита Маклафлин.

Американският държавен секретар го погледна в очите.

— Тази вечер сте истински извор на остроумия, нали, господин заместник-министър?

— Просто се питам какво смятаме да правим, ако британските съдебни власти щракнат белезници на нашия бивш президент и с благословията на премиера го пратят да чака самолет за Перу.

— Това никога няма да стане.

— Сигурен ли сте? Ами върховенството на закона? Британците уважават тази идея. От тях сме я взели, по дяволите!

— Няма да стане, Алекс. Преди всичко, ти сам ме осведоми за процедурите по екстрадирането. За тях трябва време. Знам, че сегашният министър-председател е малко неуправляем, но все пак Британия е твърде заинтересована от дипломатическото и военното сътрудничество с Америка, за да ни погоди такъв номер. Екстрадирането не ме плаши. За разлика от онзи Райнхарт.

Кабинетът на външния министър, Рим, Италия

Джузепе Анселмо остави слушалката и няколко секунди я притиска на място, после се завъртя към секретарката си и изрева на италиански:

— Свържете ме с шефа на въздушния контрол. Бързо, ако обичате!

В приемната се развихри трескава дейност и върху телефона присветнаха няколко лампички. Най-сетне звънна сигналът на вътрешната уредба.

— На трета линия, господин министър — съобщи секретарката, добавяйки името и поста на човека отсреща.

Анселмо стовари показалец върху бутона и се представи без излишни любезности.

— Защо вашите хора бавят разрешението за излитане на „Юро Еър“ от „Сигонела“?

Отсреща прозвуча смутен отговор, после го помолиха да изчака.

— Аз… аз си мислех, министър Анселмо, че не бива да го освобождаваме. Затова разрешението бе… отложено.

— Кой ви е наредил да мислите? — попита Анселмо.

— Ами… господин министър, вашите сътрудници ми казаха, че не желаете да го пуснем.

— Моите сътрудници ли? Кой по-точно?

— Вашият заместник Руфоло Росини. Той не каза точно какво да правя, но от думите му предположих, че желаете да се намесим. Звучеше логично.

— Значи предположихте ? Да не би въздушният контрол напоследък да се е заел с външната и вътрешната политика?

— Не, господин министър, аз…

— Незабавно пуснете онзи самолет. Изкарайте го час по-скоро от италианското въздушно пространство.

— Но, господин министър, нали Италия се опитва да арестува пътника от самолета?

— След като явно държите да се месите в националната политика, позволете да ви обясня какво желаем и аз, и президентът. Искаме самолетът на „Юро Еър“ и бившият американски президент да напуснат Италия колкото е възможно по-скоро! Само това ни липсваше — световните медии да вдигнат шумотевица по въпроса дали спрямо Харис постъпваме правилно, или не. Ако го задържим, губим. Ако го екстрадираме, губим. Ако го съдим, пак губим. Но ако по своя воля избяга от заповедта, поне ще се измъкнем невредими в дипломатическо отношение. За къде е решил да лети?