Джон Нанс - Насрещен вятър

— За Лондон.

— Чудесно. Нека англичаните да си блъскат главите. Махайте го от Италия!

— Много съжалявам, господине. Ако разрешите да приключа с разговора, незабавно ще издадем разрешение.

— Погрижете се! И да не сте посмели повече да правите подобни предположения.

Анселмо тръшна слушалката с такава сила, че стресна секретарката си, която надничаше откъм приемната.

— Господин министър?

— Намери Росини и го докарай тук незабавно! Трябва да разбера кой още върти игри зад гърба ми.

Съдът на Боу стрийт, Лондон, Англия

Найджъл Уайт бе обяснил на Джефри Уолас и Джей Райнхарт, че всеки опит за оспорване на заповедта от Интерпол пред съда най-вероятно ще се окаже безсмислен.

— По принцип можем само да слушаме и тихичко да мърморим, освен ако не разполагате с доказателства, че заповедта наистина е фалшива — уточни Уайт.

Сър Уилям Стюарт Камбъл представи перуанската заповед точно както можеше да се очаква. Но далеч по-неочаквано бе внезапното ставане на Найджъл Уайт.

— Моля почитаемия съд да ми разреши да говоря — изрече Найджъл, следейки внимателно как съдията му хвърли строг поглед над полукръглите стъкла на очилата си.

— Мистър Уайт? Какво е вашето мнение по въпроса?

Леко изненадан, Стюарт Камбъл извърна глава.

— От името на Джон Харис, бивш президент на Съединените американски щати — продължи Уайт, — моля съда да изслуша важни доказателства, че разглежданата заповед, макар и наистина издадена от Перу, представлява нарушение не само на британските, но и на перуанските закони.

Съдията свъси вежди и се приведе напред.

— Мистър Уайт, по мнение на съда не е тук мястото да оспорвате обвиненията. Освен това бих добавил, че току-що вие сам потвърдихте произхода на заповедта, а за момента това е единственото, което ме интересува.

— Има ли по-добро място, сър? Трябва ли да изчакаме да бъде арестуван несправедливо един бивш държавен глава на най-могъщата нация в света, а чак след това да изясним, че на практика заповедта е лъжлива и приписва на Джон Харис престъпление, каквото в никакъв случай не би могъл да извърши? Така не се раздава правосъдие.

— Може би, мистър Уайт, но така се прилагат британските закони за арест и екстрадиране според определения правен ред. Седнете, ако обичате.

— Не, сър, няма да седна. Моля за разрешение по въпроса да се изкаже мистър Джейсън Райнхарт, американският адвокат на мистър Харис.

Съдията раздразнено поклати глава и посочи с чукчето си Стюарт Камбъл, който стоеше прав до своята маса и се усмихваше иронично.

— Мистър Уайт, ако не успеете да убедите сър Уилям Камбъл да подкрепи подобен безплоден спор, който в никакъв случай няма да промени решението ми, настоявам да седнете , сър!

Стюарт Камбъл се завъртя към съдията и вдигна пръст.

— Разрешете, сър.

— Сър Уилям? Нима ще кажете, че подобни твърдения са приемливи за клиента ви?

— Напротив. Перуанското правителство обаче не желае да има и сянка на съмнение относно представянето на пълни и цялостни доказателства. Въпреки цялата безпочвеност на твърдението аз с удоволствие ще изслушам мистър Райнхарт от Америка, ако съдът му разреши да говори.

Потресеният съдия се облегна назад.

— Гледай ти. Тъкмо бях взел да очаквам от вас, господа, да се придържате към досадните процедури, предписани от закона. Но какво ни интересуват законите, а? Това тук да не би да е съд? Много добре, сър Уилям, ще отпусна на мистър Райнхарт пет минути, не повече. Мистър Райнхарт?

Джей стана. Чувстваше се в чужди води и напълно неподготвен.

— Да, Ваша Светлост… искам да кажа Ваше Превъзходителство.

Съдията се приведе напред и размаха чукчето.

— Към мен не се обръщат с „Ваше Превъзходителство“, мистър Райнхарт, а и няма смисъл да се задълбочавате в съдебните формалности, тъй като не сте британски юрист и не сте длъжен да ги спазвате. Каквото и да кажете, в правно отношение няма да струва пукната пара, но в знак на любезност към вас и клиента ви разрешавам да говорите пред съда пет минути.

— Благодаря, сър — каза Джей.

Съдията се облегна назад с леко заинтригувана физиономия.

— Най-напред искам да изразя дълбокото си уважение към съда — започна Джей. — Благодаря за предоставената ми възможност да се изкажа по въпроса. Ще бъда съвсем кратък. Трябва да кажа, че имам богат опит в международното право и напълно разбирам целите на Договора против изтезанията, въз основа на който е издадена заповедта на Интерпол. Не твърдим, че президентът Харис притежава съдебен имунитет като бивш държавен глава. Както бе доказано в случая „Пиночет“, тази доктрина не се отнася до престъпления срещу човечеството. Съдът обаче трябва да има предвид, че изложените в заповедта обвинения са очевидно неверни и не дават законни основания за издаване на британско разрешение за арест. Перу твърди, че президентът Харис лично е наредил на полувоенна групировка да извърши нападение срещу нелегална фабрика за наркотици на перуанска територия, което довело до жестоката смърт на осемдесет и четирима мъже, жени и деца. Престъплението, разбира се, е ужасно. Но Перу не представя нито на този съд, нито на която и да било друга инстанция абсолютно никакви доказателства за наличието на връзка между заповедта за нападението и евентуално знание на президента Харис, че използваните за акцията наемници ще си послужат с изтезания и убийства. Президентът Харис е издал на Централното разузнавателно управление секретна заповед да открие и унищожи въпросната фабрика. Заповедта се съхранява в американските архиви. Както в тази заповед, така и във всички представени от Перу документи няма буквално никакви доказателства, че президентът Харис е знаел или би могъл да знае за намеренията на перуанския резидент на ЦРУ да наеме банда главорези и да им нареди онова, което са извършили. Сър, поради пълната липса на доказателства за деянието, посочено в заповедта, британското законодателство изисква от Перу да представи обвинение, свързано по някакъв начин с престъпния акт. Това не е извършено. След като не са посочени елементарни основания за арест, съдът би трябвало да отхвърли заповедта.