Джон Нанс - Насрещен вятър

— А аз си мислех, че вече наближавате Хийтроу — каза Джей, като притисна с длан другото си ухо и беззвучно изрече „чакайте“ към Найджъл Уайт и Джефри Уолас. Двамата кимнаха и се отдръпнаха настрани.

— Не — отговори Шери, — доколкото разбрах, ще наближим Лондон след около час и четирийсет и пет минути. Какво е положението при теб ?

Той описа накратко как е минало съдебното заседание, но не спомена нито дума за зловещото разкритие на Камбъл, че съществува видеозапис, който може да докаже вината на президента.

— Значи са издали заповед за арест? — попита Шери.

— Да, и вероятно ще ви чакат веднага след кацането.

— Започва се, нали?

Джей въздъхна.

— Все още не виждам разумна алтернатива, Шери… но мисля, че трябва да поговоря с президента.

След малко отсреща се раздаде гласът на Джон Харис и Джей повтори разказа си.

— Сър, трябва да ви попитам нещо.

— Казвай, Джей.

— Познато ли ви е името Бари Ренълдс?

След съвсем кратко колебание в слушалката прозвуча презрително сумтене.

— Разбира се. Ренълдс беше специалистът от ЦРУ по тайните операции, който организира цялото онова клане в Перу. Защо? Да не би днес в съда да е станало дума за него?

Това е открита линия , напомни си Джей. Може да ни подслушват.

— Да, Джон, стана дума. Стюарт Камбъл твърди, че разполага с видеозапис от половинчасов разговор между Ренълдс и теб в Овалния кабинет… В момента не мога да погледна записките си, но той каза, че срещата се състояла две седмици преди нападението.

— Какво?

— Запис. Видеозапис. Изглежда, че Ренълдс е носил миниатюрна камера.

— В Овалния кабинет? — почти изрева Джон Харис.

— Да.

— Мили боже!

— Слушай, Джон — побърза да го прекъсне Джей. — Мисля, че ще е най-добре да отложим разговора, докато се срещнем лично. Не знам доколко можем да разчитаме на телефонните линии.

— Блъфират, Джей! Уверявам те.

— Значи не е имало подобна среща?

— Аз… ще поговорим по-късно. Прав си, не бива да го обсъждаме по телефона. Ще кацнем след по-малко от два часа, нали, Шери? Да, точно така.

— Добре, господин президент. Ще ви чакам. Англичаните също.

— По дяволите! — изръмжа Харис.

Вероятно си мислеше за предстоящия арест. Но мисълта за Ренълдс явно не му даваше мира.

— Не мога да повярвам, че Камбъл ще падне толкова ниско — добави президентът, но веднага побърза да се поправи. — Не, взимам си думите назад. Мога да повярвам и би трябвало да ти кажа защо. — Гласът на Джон Харис звучеше напрегнато, а задавеното му дишане се чуваше съвсем ясно въпреки шумотевицата в съдебното фоайе. — Просто досега нямаше време да ти обясня.

Джей сведе поглед към пода и цял се превърна в слух.

— Моля?

— Между мен и Стюарт има една история, за която не знаеш дори ти.

— История ли?

— Попречих на нещо, което се опитваше да постигне. Още преди да постъпиш във фирмата.

— Разбирам.

— Мисля, че сега иска да си разчисти сметките.

Двама мъже, увлечени в оживен разговор, минаха плътно до Джей и едва не избиха телефона от ръката му. Единият промърмори „Съжалявам“ и продължи, докато Джей отново насочваше вниманието си към разговора.

— Доста пресилено отмъщение заради някакъв загубен съдебен процес! — каза той.

— Не беше съдебен процес — възрази президентът.

Около входа бе настанало раздвижване. Джей се озърна натам. Неколцина добре облечени мъже обикаляха из фоайето и разпитваха хората за нещо. Джей им обърна гръб, опитвайки се да се съсредоточи върху реакцията на Харис.

— Давам ти дума, Джей — продължаваше да говори Джон Харис. — Нещата не са такива, каквито изглеждат. Не прибързвай с изводите.

— Какво представлява онзи Ренълдс?

— Питаш дали е от лошите? Не е.

— Камбъл каза, че имал дълга и достойна кариера в разузнаването.

— Така е, Джей. Точно затова допуснах грешката да му се доверя.

Джей съобщи новината, че президентът Кавано е изпратил делегация, ръководена от държавния секретар.

— Добре — каза Харис. — Очаквах нещо подобно.

— Но едно ме тревожи, Джон. Боя се, че имат намерение да поемат изцяло командването. И не бих имал нищо против, ако бях сигурен, че ще се грижат само за твоите интереси.

— Но се съмняваш.

— Да.

— Не се тревожи, Джей. Ти си мой адвокат и сам решаваш дали да приемеш тяхната помощ.

— Да, но дали трябва да бъде така? — каза Джей, усещайки как върху плещите му отново пада огромната тежест на риска. — Сам разбираш, една малка грешка стига, за да потеглиш с белезници към Лима. Все още се тревожа за позицията на британското правителство. Нямам никакви вести от кабинета на премиера.