Джон Нанс - Насрещен вятър

— Мистър Райнхарт? — прекъсна го мъжки глас.

Джей надигна глава и видя пред себе си един от новодошлите. Той закри телефона с длан.

— Моля ви… изчакайте малко.

— Добре — отговори непознатият с явен американски акцент.

— Джон, трябва да свършваме — каза Джей. — Сега… сега се връщам в хотела. Не, размислих… Тръгвам направо за Хийтроу. Знаеш ли точно къде ще слезеш от самолета?

— Мисля, че на терминал четири, той приема частните полети — отговори Харис.

Джей си записа сведението, после се обърна към непознатия.

— Извинявайте.

— Няма защо, мистър Райнхарт. Държавният секретар пристигна и би искал да поговори с вас в хотела си. Колата чака отвън.

— Идвам след минута — каза Джей.

Той махна с ръка на Найджъл Уайт и Джефри Уолас, за да им благодари и да си уговори нова среща с тях привечер.

— Разбирате — каза Джефри, — че ако го арестуват днес, Камбъл ще се опита и вероятно ще успее да насрочи за утре съдебно заседание за установяване на вината. Разбира се, ако министърът на вътрешните работи подпише необходимите документи и ако от Перу е изпратена официална молба.

— Тук ли ще бъде заседанието?

— Да. Тези въпроси се разглеждат само на Боу стрийт.

— Но ние просто ще подадем молба за хабеас корпус до…

— До следващата инстанция. Но могат да ускорят и нея.

— Чували ли сте някога съдебен спор за екстрадиране да приключи за по-малко от два месеца?

Джефри поклати глава.

— Но имай предвид едно, Джей. Всичко зависи от правителството. Ако смажат колелото, така да се каже, и ако районният съд реши да не предава случая за разглеждане в Камарата на лордовете, нещата могат да тръгнат невероятно бързо.

— Все пак остава правото на обжалване.

— По-добре да не нагазваме в тия води. Виж какво, сигурно разполагаме поне с два-три месеца, но аз просто отговарям на въпроса, който ми зададе днес. Може ли да се ускори процедурата? Да, може.

— Започва да става по-опасно, отколкото предполагах — каза тихо Джей.

— Така е — отговори Найджъл Уайт. — Особено ако правителството на Нейно Величество вземе решение да се намеси. Е, твоят човек не е кръволок като Пиночет, тъй че едва ли ще стигнем дотам, но все пак…

— Но все пак не си сигурен, нали?

— Чувал съм да разправят, че премиерът бил много ядосан от мекото отношение към Пиночет.

— Смяташ ли, че трябва да го отпратя към друга държава?

Уолас поклати глава.

— Не сме казали такова нещо. Просто трябва да те предупредим, че дори ако всички обвинения са фалшиви, оборването на тая заповед няма да е… как го казвахте в Щатите? Бобена работа?

— Какво? — сепна се Джей и завъртя поглед към Джефри Уолас. — А, не. Казваме „фасулска работа“.

— Именно — кимна Уолас.

— Е, ако пратят твоя клиент зад решетките в Лима, менюто му май наистина ще е фасулско — пошегува се Найджъл. Той се изкашля и продължи. — За утре ще гледам да се освободя от всички други ангажименти.

Джей погледна групата мъже, които го чакаха до вратата, после пак се обърна към Найджъл и Джефри.

— Добре. Ще ви позвъня довечера, след като получа новини от кабинета на премиера.

Петнайсет минути пътуваха мълчаливо към хотела на държавния секретар. След като не успя да изкопчи от спътниците си и най-елементарни сведения, Джей реши, че вероятно са дребни чиновници.

Шофьорът спря до страничния вход на хотела. Човек от охраната отведе Джей към служебния асансьор и го придружи до петнайсетия етаж, където чакаше делегацията.

След като Джей се представи на държавния секретар и на заместник-министъра на правосъдието, с когото бе разговарял от Ларами, всички насядаха около изящна заседателна маса.

Един сътрудник на държавния секретар обрисува накратко ситуацията: британското правителство не желае да подлива вода на американците; контакти с кабинета на премиера извън установените дипломатически канали са крайно нежелателни; вече се уговаря наемането на луксозна частна резиденция за престоя на Джон Харис под домашен арест.

— Господин държавен секретар — отговори Джей, — вицепремиерът Шефилд обеща да ми се обади. Все още държа да го изслушам.

Държавният секретар Джоузеф Байър кимна и вдигна ръка с дланта нагоре.

— Мистър Райнхарт… може ли да ви наричам Джей?

— Разбира се — отговори Джей.

— Добре, Джей, вече обяснихме на мистър Шефилд, че сме дошли да осигурим дипломатическа връзка между двете страни, тъй че на твое място не бих се тревожил особено, ако няма вести от него. Всъщност именно затова исках да дойдеш тук — за да те предам лично в ръцете на мистър Маклафлин…