Джон Нанс - Насрещен вятър

— А какво ще кажете за Рим, господа? — попита Харис.

Във Вашингтон настана многозначително мълчание. Накрая Бейкър отговори:

— Сър, днес адвокатът на Перу е представил заповедта на италиански съдия за утвърждаване. От италианското Министерство на външните работи ми казаха, че също като гърците нямат друг избор, освен да я изпълнят. С други думи, ще им се наложи да ви арестуват веднага след кацането.

— Разбирам — каза Джон Харис и потропа с пръсти по плюшения подлакътник на креслото. — Господа, тези обвинения са чиста глупост. Нямам нищо против да се задържа няколко дни в Рим, ако ми помогнете да изясня положението. Възможно ли е? Ще помогне ли Държавният департамент?

— Сър, пак е Алекс Маклафлин. Позволете да бъда напълно откровен, господин президент. Ще ви поставят под домашен арест. Сигурен съм, че никому не би хрумнало да ви вкара в затвора. Дори англичаните не го сториха с Пиночет. Но без съмнение ще се случи следното. Чрез своите адвокати Перу ще настоява пред италианския съд за незабавна екстрадиция. Нямахме време да проучим в подробности италианската съдебна процедура, но както навярно знаете, според Договора против изтезанията те имат само две възможности, ако не признаят имунитета ви, а след случая с Пиночет във Великобритания това е почти изключено.

— С други думи — каза Харис, — доктрината за държавнически имунитет, тоест идеята, че един бивш държавен глава не носи отговорност за деянията си по време на мандата, беше отхвърлена от британския съд в делото срещу Пиночет, когото обвиняваха за нарушаване на Договора против изтезанията.

— Да, сър. Добре казано. Съвършено сте прав.

— Забрави ли, че съм адвокат, Алекс?

— Не, сър. Но малцина познават договора в подробности. Така или иначе, господин президент, италианците имат само две възможности. Да ви изпратят в Лима или самите те да ви съдят в Италия. Второто просто няма да стане, следователно има вероятност да бъдете екстрадиран, а не ни се вярва сегашният режим в Перу да проведе справедлив процес.

— И двата варианта не са добри, приятели. Позволете да ви задам въпрос. Оказа се, че командирът на самолета е бивш офицер от военновъздушните сили. Ако той прояви склонност, има ли наблизо някоя друга държава, която да посетя вместо Италия? Не че искам да бягам, но и не горя от желание да стана жертва на Мирафлорес.

Джон Харис чу как Руди Бейкър се покашля.

— Нямахме време да се свържем със съседните държави, сър, но не вярвам да бъдете в безопасност другаде, освен на територията на Съединените щати.

— А не биха ли ми разрешили достъп до някое от посолствата ни?

— Не, освен ако успеете да кацнете в двора на посолството, което си е жива катастрофа с такъв самолет. А дори и тогава биха ни оказали страхотен натиск да ви предадем, тъй като на теория дори посолствата нямат право да предлагат убежище при престъпление по договора.

— Какво предлагате в такъв случай? — попита Харис. — Мистър Ролинс? Можете ли да ми помогнете?

Отсреща отново настана смутено мълчание.

— Господин президент, говори Джак Ролинс. Ще продължим да работим по въпроса и ще изясним какви варианти могат да се подготвят набързо. Може би… може би ако разполага с гориво, вашият пилот ще успее да ни осигури малко повече време, като намали скоростта или се задържи в небето над Рим.

— Ще проверя — отговори Харис. — Но нека изясним възможностите в момента. И тъй, в Рим ме чака арест и евентуално екстрадиране, а няма основания да се надяваме, че ще е по-различно в Париж, Женева, Бон, Мадрид или дори някое далечно кътче като Малта.

— Всички, които споменахте, са подписали договора, сър — каза Бейкър. — Дайте ни двайсет минути. Ще се свържем буквално с всички държави в обсега на полета ви.

— Много добре, господа.

— Още нещо, господин президент. Президентът Кавано следи ситуацията и е много загрижен. Помоли ме да ви предам това и да добавя, че ще сторим всичко в рамките на конституционната власт, за да… да сложим край на инцидента.

— Предайте на президента искрените ми благодарности.

— Обадете ни се след петнайсет минути, сър.

— Непременно.

— Господин президент, чакайте малко — намеси се Алекс Маклафлин.

— Да?

— Аз… докато обсъждаме положението, нека ви кажа, сър, че би било…

— Изплюй камъчето, Алекс — тихо каза Джон Харис.

— Добре. Ще имате нужда от адвокат, сър. В случай, че не успеем да ви помогнем. Необходим ви е блестящ специалист по международно право, който ще може много бързо да събере екип. Откровено казано, не съм сигурен до каква степен може да ви помогне Министерството на правосъдието, но предполагам, че няма да ви осигурим защитник.