Джон Нанс - Насрещен вятър

— Използвайте който и да било от телефоните на седалките — отговори Джилиан. — Ако няма сигнал, те автоматично превключват на сателитна връзка. Но… почакайте, използвайте този тук.

Шери понечи да се завърти, но Крейг леко я хвана за ръката.

— Чакайте малко, мис Линкълн. Да не би… да не би да казвате, че може да го арестуват и в Рим?

— Наричайте ме Шери. Не знам. Колко време ни остава до кацането?

— Около час и десет минути.

— Ако успея да се свържа с необходимите хора… — Тя се поколеба, погледна го в очите и въздъхна. — Много се боя, че вече знам отговора. Ако някоя страна си е направила труда да издаде заповед за арестуването на американски президент, спокойно можем да се обзаложим, че няма да се стреснат от първия неуспех. Да, ще ни чакат.

— И нямаш представа кой стои зад това?

— Не.

— Може би си заслужава да кацнем другаде — каза Крейг. — Разбира се, трябва да помислим и за останалите пътници.

— Къде можеш да кацнеш? — попита Шери с внезапна надежда в гласа.

Крейг поклати глава.

— Не знам. Горивото ще ни стигне до Швейцария, Франция, може би до Испания и Германия. Разбира се, вече здравата съм загазил пред компанията. Всички мислят, че сме отвлечени. Не знам какво ще ме правят, когато открият истината.

— Така ли? — Шери пак поклати глава. — Лоша работа! Но поне в едно отношение ще ни е по-леко.

— В смисъл?

— Казваш, че от въздушния контрол ни смятат за отвлечени, нали?

— Да. И в моята компания смятат същото.

— В такъв случай Вашингтон вече знае.

Джилиан й протегна телефонната слушалка и Шери Линкълн се хвърли към нея.

— Извинете, господин президент — приведе се Крейг откъм пътеката.

— А, капитане! Знам, че Шери дойде да разговаря с вас, но искам лично да ви благодаря, че… че ме измъкнахте оттам.

— На вашите услуги, сър.

— Сериозно се съмнявам, че е било необходимо, но тя май смята така.

Крейг се приведе още малко, за да погледне Харис в очите.

— Сър, казаха ни, че от града идвала делегация със заповед за арестуването ви. Чухме го недвусмислено, а в ръкава чакаха седмина полицаи.

Джон Харис прехапа устни.

— Винаги ни е тревожило…

Крейг кимна.

— Знам. Пиночетовска заповед. Мис Линкълн ни осведоми.

— Големи неприятности ли ще имате? — попита Харис.

— Не се безпокойте, сър — отвърна Крейг.

— Напротив, ще се тревожа. И ако понечат да се заяждат с вас, ще сторя всичко възможно, за да им попреча.

— Благодаря, господин президент.

— Ако имате престой в Рим, ще приемете ли да поканя екипажа ви на вечеря?

Крейг се усмихна.

— Ако всичко мине добре, за нас ще бъде чест.

Белият дом

Понеделник 8:05 ч местно време

Новината, че в Атина е бил отвлечен пътнически самолет с бивш американски президент на борда, стигна почти едновременно до командния пост на Федералното управление на авиацията във Вашингтон и до Централното разузнавателно управление, разположено отвъд река Потомак в Лангли, Вирджиния. След още пет минути същия доклад получиха Разузнавателната служба към Министерството на отбраната, ФБР и Националната разузнавателна служба.

Обичайната междуведомствена борба кой пръв ще достави на Белия дом най-точната информация вдигна на крак екипите във всички тези организации, но първото обаждане в залата за извънредни ситуации в Белия дом дойде от Лангли — факт, който дежурният от ЦРУ не пропусна да отбележи с гордост и нескрито самодоволство.

Всекидневната сводка за президента от Лангли се отпечатваше и изпращаше вечерта, затова сегашната новина бързо бе сведена до няколко изречения и предадена лично на секретарката на началника на кабинета, която я внесе в Овалния кабинет малко след осем, когато срещата на президента с началника на кабинета и секретаря по печата едва бе започнала.

— Какво е това, Джак? — попита президентът, усещайки внезапното мълчание.

Джак Ролинс, началник на кабинета и бивш сенатор от Мейн, остави чашата кафе, прегледа известието с вдигнати вежди, подсвирна тихичко и предаде листа на шефа си.

— С тия обиколки и речи из Европа Джон Харис май е загазил. Изглежда, са го отвлекли.

— Отвлекли? — Президентът пое съобщението, изчете текста и го предаде на секретаря по печата Даян Бийчър. — Ти какво смяташ, Даян?

— Смятам — започна тя, — че това до голяма степен ще отклони вниманието от тазсутрешния проблем на вицепрезидента. Довечера случаят ще стане водеща новина за всички информационни програми, особено ако продължи известно време.