Джон Нанс - Насрещен вятър

— Спомням си случая съвсем смътно — каза Крейг.

Шери погледна часовника си.

— Колко време ни остава до кацането?

— Малко над час и двайсет минути — отговори Крейг. — Но моля ви, довършете историята за Пиночет.

— Добре. Трябва спешно да се обадя по телефона, затова ще карам съвсем накратко. Един испански съдия издаде заповед за арестуване на генерала и тя бе изпълнена, когато Пиночет пристигна на лечение в Лондон. Но на британския съд му трябваше повече от година, за да реши, че се налага да го екстрадират в Испания.

— Но… нали го върнаха в Чили? — намеси се Джилиан.

— Вярно — съгласи се Шери, — но само защото обявиха, че здравословното му състояние не позволява да издържи един съдебен процес. Основното решение на британския съд, че бившите държавни глави не са освободени от съдебна отговорност и не притежават имунитет, беше огромна крачка напред, но същевременно и огромен проблем. Какво би станало, ако лошите решат да го употребят срещу добрите?

— Например срещу човек като президента Харис? — попита Крейг.

— Именно. Представете си, че вместо да подгони някой кървав диктатор, страната Y злоупотреби с правните процедури по договора и арестува невинен държавен служител от страната X само защото е недоволна от тази страна или воюва с нея?

— И все пак кой? — попита Крейг. — Коя беше страната Y в Атина? Гърците ли?

Шери погледна Мат Уорд и сви рамене.

— Едва ли. Нямам представа кой може да е отговорен. В така нареченото дружно семейство на нациите има доста държави, които все още ни мразят. Фидел е една от видните фигури на този пазар.

Четиримата замълчаха за момент и шумът на въздушните струи отвън изпълни малката ниша до входа с тихо бучене. Откъм кухнята долетя аромат на затоплени кифлички и прясно кафе.

— Истински кошмар би настъпил — подхвърли Мат Уорд, — ако някой като Саддам Хюсеин, Милошевич или Муамар Кадафи успее да ни лепне такава заповед въз основа на обвинението, че одобрените от президента въздушни удари са били изтезание за техните хора или нещо подобно.

Шери кимна и отново си погледна часовника.

— Според договора — между другото, Гърция го е ратифицирала — теоретично биха могли да арестуват Джон Харис в Атина и да го пратят в Багдад, където след кратък съдебен фарс му е гарантирана доживотна присъда.

Джилиан вдигна ръка към устата си.

— Шегувате се.

— Не, не се шегувам. Заплахата е реална и слава богу, че реагирахте бързо, капитане. Президентът Харис не иска да вярва, но аз се обзалагам, че точно това предстоеше да стане, макар че едва ли е работа на Ирак.

— Значи всяка страна може да издаде такава заповед? — попита Крейг.

— Всяка — потвърди Шери. — Всеки съдия в което и да било затънтено кътче на света може да състави списък с обвинения и да издаде международна заповед за арестуване, а веднъж издадена, тя може да се използва буквално навсякъде за арестуване на когото и да било, дори ако името му е Джон Харис, Джими Картър, Джордж Буш или Джери Форд.

— Мили боже! — възкликна Крейг.

— Най-малкото — продължи Шери — могат да държат един бивш американски президент под арест година или две, причинявайки ужасни неприятности на Съединените щати. — Тя помълча и пак погледна часовника си. — Трябва да разговарям по телефона. Клетъчният ми телефон не работи в полет.

— Аз също — добави Мат Уорд. — Нито един от клетъчните ми телефони не действа.

Крейг насочи поглед към третия ред седалки в първа класа, където президентът Харис си бе сложил очилата и съсредоточено разглеждаше нещо. На борда имаше още сто и осемнайсет пътници. Повечето четяха или дремеха.

Крейг се обърна отново към Шери Линкълн.

— Когато пристигнем в Рим, ще можете да разберете каква беше тази история, нали?

Забеляза как лицето й посърна, докато размишляваше над отговора.

— Нали пътувате за Рим? — настоя той.

Тя изглеждаше потресена. Лицето й изведнъж пребледня.

— Извинявайте… какво казахте?

— Искахте да отидете в Рим, нали така?

Тя кимна, облиза устни и се озърна към Мат Уорд.

— Да, но… о, боже, нямах време да го обмисля.

— Какво? — попита агентът от тайните служби.

— Ако има заповед в Гърция — отговори Шери Линкълн, — значи може да има и в Рим. Италия също е ратифицирала договора.

— Има ли страни, които не са го ратифицирали? — попита Крейг.

— Не и такива, в които бихме желали да попаднем — каза тя. — Разбира се, Съединените щати го ратифицираха едва през деветдесет и четвърта година. — Тя се обърна към Джилиан. — Има ли сателитен телефон на борда? Отчаяно се нуждая от връзка, а трябва да си взема и електронния бележник от чантата.