Джон Нанс - Насрещен вятър

— Набирам мощност. Автоматичните дросели включени — съобщи Крейг.

— Разбрано. Скоростомер включен. — Аластър изчака скоростомерът да заработи. — Сто и петдесет километра, скорост за излитане двеста.

Крейг се озърна надясно покрай втория пилот, очаквайки едва ли не да види как по пистата за рулиране ги преследват коли с въоръжени полицаи, но никой не се опитваше да ги спре.

Мощният тласък на двигателите ги притисна в креслата. Стрелката на скоростомера пълзеше напред. В далечината отдясно прелиташе терминалът.

Бяха достигнали необходимата скорост и необходимите обороти за излитане.

Крейг леко придърпа щурвала, повдигна носа и усети как самолетът се отлепя от пистата. Освободена от триенето на колелата в бетона, машината летеше все по-бързо.

— Излитането нормално, вдигни колесника.

— Разбрано — отговори Аластър. — Вдигам колесника.

Той бутна лоста нагоре, изчака червените лампички да светнат и да изгаснат, после придвижи лоста в изключено положение. През цялото време трескаво мислеше за неприятностите, в които се бяха забъркали. В най-добрия случай ръководството на „Юро Еър“ щеше да побеснее. В най-лошия — двамата с Дейтън щяха да бъдат уволнени, а може би и дадени под съд. Той беше втори пилот и британски гражданин. Защо бе позволил да се случи всичко това заради някакъв си бивш американски президент?

— Задкрилки на едно, смяна на нивото, двеста и десет, избор на курса.

— Задкрилки… на едно, смяна на нивото… готово — отговори Аластър. — Може ли да задам въпрос?

— Да, ако сега вдигнеш задкрилките.

— Задкрилки… вдигнати. Много добре. Къде ще ходим сега, след като избягахме от закона?

Крейг погледна втория пилот.

— В Рим. По разписание. Смятам да отведа бившия си главнокомандващ там, закъдето е тръгнал.

Рим, Италия

Понеделник, 13:40 ч

Вестта, че полет 42 на „Юро Еър“ се е откъснал със сила от Атина и е излетял с бившия президент Харис на борда, пристигна точно когато италианският външен министър се канеше да напусне апартамента на Камбъл. Стюарт Камбъл се сбогува с Анселмо, после нареди да докарат колата му.

— Уведоми всички, както беше по плана, Изабел — заръча той на секретарката си, докато тръгваше към асансьора. — И ми се обади, щом разбереш кога трябва да кацне самолетът.

Той се отпусна на задната седалка на новия мерцедес, изпитвайки тихо задоволство, че все пак спектакълът ще се състои в Рим. Определено предпочиташе италианската столица пред Атина, а и не знаеше нито дума гръцки. Жалко за Анселмо, разбира се. Джузепе и цялото италианско правителство щяха да се гърчат под жестокия натиск на Съединените щати да отхвърлят заповедта за екстрадиране. Но международното внимание към случая и необходимостта да се даде отпор на грубата американска намеса в европейската политика не оставяха изход на италианците.

Естествено, без да се пренебрегва и безспорната солидна тежест на обвинението.

Стюарт Камбъл се усмихна лекичко, като си представи предстоящата правна битка, за която в известен смисъл се подготвяше — която бе търсил — почти от две десетилетия.

Полет 42 на „Юро Еър“

Във въздуха, на осемдесет километра западно от Атина, Гърция

Сателитният телефон в кабината на полет 42 започна да звъни почти веднага след като боингът достигна определената височина. Оперативният център на „Юро Еър“ във Франкфурт бе уведомен от гръцките власти, че самолетът навярно е отвлечен, което би обяснило катастрофалното му потегляне, както го описваше атинската контролна служба.

— Вярно ли е, четирийсет и две? Отвлечени ли сте? — попита диспечерът.

— Не мога да разговарям в момента — отвърна Крейг. — Ще ви се обадя след кацането в Рим.

Отговорът озадачи диспечера. Рим? Кому би хрумнало да отвлича самолет само за да застави екипажа да изпълни предвидения полет?

Крейг изключи връзката, преди да бъдат зададени още неудобни въпроси.

Всички международни ръководители полети в средиземноморската област бяха уведомени за предполагаемото отвличане и макар че полет 42 не подаваше уговорения транспондерен код за въздушно пиратство, те изпълняваха исканията на пилотите.

Крейг свали от скобата микрофона на вътрешните високоговорители, погледна Аластър и натисна бутона.

Приятели, говори вашият командир. Моля за извинение заради внезапното и… необичайно потегляне от Атина. Ние… не успяхме да си осигурим влекач, а предстоеше закриване на летището, което би ни попречило да пристигнем в Рим по разписание, затова реших да потегля малко по-рано и да използвам реверса вместо влекач. Извинявайте, ако сме ви стреснали. Между другото, разпилените куфари по пистата не бяха ваши. Вашият багаж вече беше на борда. Благодаря, очаквам да пристигнем в Рим по разписание.