Джон Нанс - Насрещен вятър

— Не забравяй — добави Джилиан, — че на борда имаме над сто пътници с платени билети, които биха искали да кацнат днес нейде в околностите на Рим.

— Не съм забравил — отвърна Крейг.

— Това повдига още един въпрос — продължи Джилиан. — Заредили сме следобедна закуска за полета от Рим до Париж. Да я сервираме ли сега, ако смяташ да забавиш кацането?

Крейг се разсмя и поклати глава, после кимна.

— Ама че нелепа история — тихичко промърмори той.

— Най-сетне едно разумно решение — вметна Аластър почти без да крие гнева си.

— Върви да организираш сервирането, Джилиан — подхвърли през рамо Крейг. — След малко ще направя съобщение за забавянето. Ще се оправдая с натоварения трафик. Освен това трябва да разберем кой ще се прехвърля и може да си изпусне полета.

— Добре.

— Още нещо, мис Линкълн… Шери…

— Да?

— Веднага щом разбереш нещо, което би ми помогнало да планирам действията си, ела незабавно тук.

— Не се тревожи. Ще те държа в течение.

— Моят помощник си изпусна нервите, но, общо взето, е прав: заради мен и двамата сме ужасно загазили пред авиокомпанията. Мисля, че можем само да забавим кацането.

— Разбирам, капитане. Президентът Харис също разбира и ти е безкрайно благодарен за всичко, което стори досега.

Двете жени се обърнаха към вратата. Крейг Дейтън се пресегна да спре Шери.

— Чакай… виж какво… — Той въздъхна дълбоко и се спогледа с Аластър, после пак се обърна към нея. — Просто кажи какво ви трябва, става ли? За последствията ще мисля по-късно. Колкото до Аластър, мога да заявя, че съм го пребил и вързал.

Шери се усмихна измъчено.

— И аз така го виждам — пребит и вързан.

— Като нищо може да стигнем дотам — заяви мрачно Аластър. Докато Шери и Джилиан напускаха кабината, той завъртя очи към прозореца до командира си и изведнъж посочи натам с разширени от изненада очи. — Крейг, май си струва да видиш това.

Крейг Дейтън погледна към лявото крило и се смая, като видя как два изтребителя с емблеми на италианските военновъздушни сили се спускат пред тях и заемат позиция, която се виждаше само от кабината.

— Господи!

— Изтребители „Торнадо“ — каза Аластър. — Сигурно са ги вдигнали по тревога от Неапол. Нали смятат, че сме отвлечени.

Крейг поклати глава.

— И ако някой истеричен терорист стоеше тук с пистолет до главата ми, гледката щеше веднага да го успокои, нали?

В слушалките им се раздаде нов глас. Говореше на английски с явен италиански акцент.

— „Юро Еър“ четири две, моля превключете на честота сто двайсет и пет точка три.

— Познай кой е — промърмори Аластър, докато настройваше втората УКВ радиостанция.

— Остави на мен — каза Крейг, превключвайки своя предавател. — Тук четирийсет и две. Водачът на групата ли говори?

— Тъй вярно, сър. Нуждаете ли се от помощ?

— Не.

— Подавате ли сигнал седем хиляди и петстотин? — попита пилотът на изтребителя, намеквайки за международния код за отвличане.

— Не, но не мога да обсъждам въпроса. Моля ви, отдръпнете се така, че да не се виждате от кабината.

— Разбрано.

Двата изтребителя се издигнаха и изчезнаха от поглед, но нямаше съмнение, че ще съпровождат боинга чак до кацането.

Джон Харис седеше дълбоко замислен, когато Шери седна на съседното кресло. Той рязко вдигна глава, сякаш асистентката му бе изникнала като по магия.

— О!

— Добре ли сте, сър?

— Да, разбира се.

Тя му предаде разговора в кабината и накрая завърши:

— След няколко минути ще е време да позвъним пак във Вашингтон.

Харис кимна разсеяно, потропвайки с пръст по подлакътника.

— Шери, мислех си за всички добри адвокати, които познавам. За юристите от моята администрация. За назначените съдии на всички нива, за хората от Министерството на правосъдието. И за тези, с които съм се срещал от време на време в Овалния кабинет и другаде. Добрите, лошите и гадните.

— Да, сър.

— Но докато те нямаше, стигнах до един доста тревожен извод. Тъкмо сега за нищо на света не бих наел единствения адвокат, за когото съм абсолютно сигурен, че може да ми помогне.

— Не ви разбирам, господин президент — каза Шери, изненадана от внезапната усмивка по лицето му.

Харис я погледна и леко потупа с длан по подлакътника като съдия, който обявява решение.

— Шери, как мога да се свържа с телефонни справки в Щатите?

— Мисля, че вече няма такива, сър. Автоматизацията ги унищожи. Можете да се свържете само с компютри. Какво ви интересува?