Джон Нанс - Насрещен вятър

— Това е много опасно, Крейг — напомни му Аластър.

— Като минем още двайсетина километра, може малко да се издигнем.

— Знаеш, че има кораби с по-високи надстройки.

— Но видимостта е добра, Аластър. Нали забелязахме онзи кораб.

— Още сме на трийсет метра — каза Аластър. Ръцете му лежаха върху втория щурвал и следваха всяко движение на Крейг.

— Мислиш ли, че ги заблудихме? — попита Крейг.

— Вероятно. Поне засега. Докато открият, че няма отломки. Знаеш ли, че всичко това навярно ще стигне до близките ни и резултатът ще бъде катастрофален?

— Знам. Предлагам да се обадиш у дома веднага щом кацнем.

— Обзалагам се, че дори на трийсет метра ни засича поне един военен радар.

— Щом въздушният контрол не ни хваща и не летим към Англия… — каза Крейг.

— … всичко ще бъде наред — довърши Аластър. — Направих сметка на горивото. При сегашната консумация ще ни стигне до Инвърнес. Дори ще остане за още един час полет.

В далечината право пред тях блеснаха светлини, които стремглаво се приближаваха сред здрача.

— Какво е това? — попита Крейг, прехвърляйки поглед от радарния висотомер към индикатора за вертикална скорост и после към предното стъкло.

— Вероятно кораб.

— Виждам много светлини — обади се президентът Харис. Гласът му стресна Аластър, който почти бе забравил, че имат гост в кабината. — Не знам какво е, приятели, но ми се струва високо.

— Крейг, вдигни самолета.

— Секунда — отвърна Крейг.

— Не , по дяволите! — кресна Аластър. — Никаква секунда! Сега!

— Виж какво…

— Крейг, прекаляваш! Това е безумие и повече няма да го търпя!

— Знам какво правя — отсече Крейг.

— Не, мътните да те вземат, не знаеш! Вторачил си се в една-единствена цел като кон с капаци. А това убива дори смахнати военни пилоти като теб! Постъпваш безразсъдно.

Крейг хвърли бърз поглед към лицето на Аластър и плавно придърпа щурвала назад.

— Сто и петдесет, добре ли е?

— Засега, да.

— Добре — тихо каза Крейг.

— Добре — повтори Аластър, следейки как височината постепенно расте, докато Крейг изравни на петстотин.

— Извинявай — каза Крейг, когато светлините на кораба минаха под самолета. Вгледа се в Аластър и забеляза, че тревогата не е напуснала очите му. — Още ли си с мен, приятел?

— Да, но се чудя защо — гласеше отговорът.

Летище Хийтроу, Лондон, Англия

Джей откри малка скамейка отвън до вратата на частния терминал. Седна и набра първия телефонен номер. След третия сигнал в слушалката се раздаде спокойният глас на Майкъл Гарити.

— Пак се обажда Джей Райнхарт.

— Здравейте. Малко е рано за отговор на въпросите ви, мистър Райнхарт, но…

— Имам само един въпрос — прекъсна го Джей. — Ако тази вечер докарам самолета на президента в Дъблин и противникът пристигне със заповедта, кога ще получи разрешение да го арестува?

— Утре в Ирландската република е Денят на свети Патрик и съдилищата няма да работят. Вярно, не си падаме по празненствата чак толкова като вас, американците, но Денят на свети Патрик е голям официален празник. Тъй че ако вашият президент не привлече вниманието на гардовете с някакво чудовищно престъпление, вероятно ще остане на свобода до четвъртък. Дотогава определено нито един съдия няма да си мръдне и пръста.

— Наистина ли?

— Заповедта от Интерпол ще се разглежда в районен съд, мистър Райнхарт, а дори и Скотланд Ярд не би успял да открие наш районен съдия по празниците. Особено пък в Деня на свети Патрик. Убеден съм, че минават в нелегалност.

— Значи… можем спокойно да настаним президента в хотел?

— Не виждам никакви пречки. Но не би ли предпочел да отседне в резиденцията на вашия посланик? Тя е много голяма и знам, че имат апартамент, достоен за тъй висок гост.

— Не — каза Джей. — Мисля, че е по-добре да не замесваме официални лица. Освен това подобен жест може да се изтълкува като търсене на убежище и да създаде дипломатически неприятности.

— Добре, значи хотел. Имате ли кредитна карта, която да използвам?

— Да.

Джей порови из джоба си, измъкна картата на „Американ Експрес“ и продиктува номера.

— Много добре, мистър Райнхарт. Ще видя какво може да се направи.

— Ще ви се обадя по-късно — каза Джей. — Сега трябва да променя плановете.

Той изключи, после набра номера на боинга и въздъхна от облекчение, когато чу отговор.

— Капитан Дейтън? Великолепно се справихте! Не знам как го постигнахте, но заблудихте всички. Камбъл и Байър вярват, че сте катастрофирали.