Джон Нанс - Насрещен вятър

— Не му отговаряй, Аластър! И ми съобщавай височината на всеки триста метра.

— Разбрано. Височина три хиляди, спускане с хиляда и петстотин в минута — докладва Аластър със спокоен и ясен глас, но присвитите очи издаваха тревогата му.

Крейг се озърна към него с усмивка, после пак погледна пребледнелия Джон Харис.

— Дръжте се.

— Две и седемстотин, слизане с хиляда и осемстотин в минута. Недей да увеличаваш скоростта на спускане! — предупреди го Аластър.

— Няма — отговори Крейг, наблюдавайки внимателно приборите.

Самолетът бе завършил първата пълна обиколка и продължаваше да се върти.

— „Юро Еър“ десет десет, тук Лондон, внимавайте за посоката и височината, сър! Повреда ли имате?

— Две хиляди и четиристотин метра, Крейг.

— Има ли в Ламанша нефтени платформи или други подобни структури, Аластър?

— Не ми се вярва, но не бих рискувал да кажа, че ще сме в безопасност под хиляда и петстотин метра.

— Не е достатъчно.

— Две хиляди и сто, слизаме с хиляда и осемстотин в минута.

— Разбрано.

— „Юро Еър“ десет десет, тук Лондон. Авария ли имате, сър?

— Не пипай бутона, Аластър. Знам, че се изкушаваш.

Аластър кимна и преглътна с усилие.

— Хиляда и осемстотин, Крейг. Много ясно, че се изкушавам. Горкият човечец седи на тръни.

— Височина?

— Току-що минахме хиляда и шестстотин.

— Бъди готов по моя команда да изключиш транспондера и всички външни светлини.

— Хей, момчета… недейте да прекалявате — едва избъбри Харис с широко разтворени очи.

Гласът на лондончанина отдолу ставаше все по-отчаян.

— Наистина ми е жал за него! — каза Крейг. — Той вижда на екрана как нашият самолет губи контрол и пада.

— Добре, Крейг, минахме деветстотин и продължаваме да слизаме с хиляда и осемстотин метра в минута. Започвай да изравняваш.

— Скорост?

— Четиристотин и петдесет километра в час.

— Добре. Имаме предостатъчно енергия. Ще изравня, като стигнем на триста метра.

— Това е ужасно ниско, Крейг! Вече е тъмно, няма да виждаш водата.

— Кажи ми, когато слезем на триста.

— Разбрано… четиристотин и петдесет… четиристотин… триста и петдесет… триста и двайсет… Триста!

Крейг започна да изтегля назад контролния лост — твърде бавно според Аластър. Боингът лениво се подчини и скоростта на спускане започна да намалява.

— Крейг! Дърпай!

— Точно това правя. Гаси транспондера и светлините.

— Готово! — Пръстите на Аластър бързо натиснаха ключовете. — Прекалено ниско сме, Крейг! Мили боже…

Бизнес терминал, летище Хийтроу

Лондон, Англия

Стюарт Камбъл си бе намерил временно пристанище в едно от малките сепарета, предвидени за богатите собственици на частни реактивни самолети. Докато той се мъчеше да подреди мислите си, отвън в коридора двама от неговите сътрудници разговаряха по клетъчните си телефони. След малко единият подаде глава през вратата.

— Стюарт.

Камбъл надигна глава и с усилие се върна към настоящето.

— Влизай. Какво има?

Анри Рену седна в отсрещното кресло и заговори с напрегнат глас:

— Хеликоптерите вече са над мястото на катастрофата.

— Да не би наистина да е катастрофа? — изненада се Камбъл.

Анри поклати глава.

— Извинявай. Неточно се изразих. Хеликоптерите са в предполагаемата зона на произшествието, на около петнайсет километра от Дувър. Приближават се и няколко кораба. Засега не са открили нищо.

Камбъл кимна.

— Е, толкова голям самолет не може да падне в морето, без да остави следи.

— Ще им трябва известно време. Вече е тъмно.

Стюарт поклати глава.

— Няма какво да намерят, Анри. Само си губят времето. Хитро го е измислил — първо да отмени разрешението за кацане по прибори. Ще се оправдае с повреда на предавателя и няма да му отнемат правата.

Рену леко изви глава настрани, сякаш се мъчеше да разгадае репликата на шефа си.

— Аз… нали току-що казахте…

Стюарт стана на крака и направи няколко крачки към дъното на сепарето, след това се обърна.

— Това е хитрост, и то много ефектна.

— Хитрост?

— Прекалено удобно се нагласиха нещата, Анри. Първо онова измислено отвличане вчера. После побъркаха въздушния контрол в Рим, като се спуснаха към онази сицилианска база. Това беше генерална репетиция за сегашното изпълнение. Щом получихме заповед за арест и мистър Райнхарт внезапно откри, че клиентът му може и да не е чак толкова чист, ето ти нова изненада — самолетът, който носеше Харис към неминуем арест, падна в морето тъкмо на най-удобното място, малко преди да навлезе в британското въздушно пространство.