Джон Нанс - Насрещен вятър

— Значи смятат… че е катастрофирал?

— Не знаят, но казват, че всичко било много странно — отвърна Байър, като гледаше Джей право в очите. — Трябва ли да смятаме другояче?

— Наистина нямам представа. Когато спряхме край магистралата, разговарях по телефона с тях, после връзката прекъсна… и оттогава не мога да се свържа.

За миг целият разговор прелетя през главата му и той сякаш отново чу думите на капитана: „Имам идея, но е малко рискована“. Побиха го тръпки.

— Подозирах, че се обаждате на президента — каза Байър. — Обещахте по-късно да споделите подробности. Мисля, че моментът е подходящ.

Джей се помъчи да преглътне. Устата му беше суха като памук.

— Аз… казах му, че не бива да кацат в Лондон, господин държавен секретар.

Думите увиснаха във въздуха между двамата. Държавният секретар мълчаливо се вгледа в Джей, после кимна.

— Разбирам. Нека се молим нещата да не излязат такива, каквито изглеждат.

— Амин — изрече Джей.

Постепенно той прогони обзелото го съмнение. Можеше наистина да се е случило нещо, но засега нямаше никакви доказателства. Питаше се какъв план е имал предвид Дейтън.

— Какво смятате да правите сега, господин държавен секретар? — попита Джей.

— Ще се върнем в хотела да чакаме вести. Не виждам какво бихме спечелили, ако останем тук. Да ви откарам ли?

Джей си припомни за багажа в „Савой“ и кимна.

— Бих приел с удоволствие, но засега предпочитам да остана. Имам да проведа няколко спешни разговора с Щатите.

По лицето на Байър отново се изписа въпросително изражение.

— С близките на президента — добави Джей.

Байър кимна.

— О, разбира се.

Той стисна ръката на Джей и тръгна към изхода.

Джей отиде до една масичка с напитки и докато си наливаше чаша кафе, забеляза, че ръцете му треперят. Почти физически усещаше как Камбъл и неговият екип действат някъде в сградата. Изчака колата на Байър да потегли, после излезе навън в нощта въпреки студа. Искаше да размисли на спокойствие. Естествено, самолетът все още беше във въздуха. Отказваше да приеме всяка друга възможност. Сега трябваше да се съсредоточи върху предстоящите задачи.

„Юро Еър“ 1010, в полет

Вторник, 17:50 ч

Когато телефонната връзка с Джей Райнхарт прекъсна, Крейг Дейтън извърна глава към Аластър и се вгледа в лицето му.

— Какво? — попита Аластър.

— Готов ли си да поемеш риска да се разбием?

— Моля?

Крейг въздъхна дълбоко.

— За Бог и родината, Аластър.

— Дявол да го вземе, май изобщо не ми се полага да знам какви ще ги забъркаш, а?

— Бъди готов да изключиш транспондера.

— Отговори ми, Крейг. Искам да знам.

Крейг набързо обясни плана си: да се спуснат към земята, да останат под обсега на радарите и да се насочат над Ламанша към Северно море, а оттам към някое летище в Шотландия.

— Вероятно Инвърнес — добави той.

— О, добрата стара маневра „мелница“ — каза Аластър. — Отлично. С теб съм, но при едно условие.

— Какво?

— Отменяме разрешението за кацане по прибори, тъй че ако направят някакви изводи за съдбата ни, това да си е тяхна работа. Иначе пилотските ни права окончателно отиват в кошчето.

— Дадено.

Крейг уведоми всички в салона да затегнат коланите и да се подготвят за необичайни маневри, после изключи автопилота и рязко вкара боинга в ляв низходящ вираж. В същото време Аластър включи предавателя.

— Лондон, тук „Юро Еър“ десет десет, моля ви отменете разрешението за кацане по прибори и часа за приземяване на Хийтроу. Преминаваме на ръчно управление и намаляваме височината, за да се справим с възникнали проблеми.

В гласа на диспечера прозвуча изненада.

— „Юро Еър“ десет десет… разбрано, отменям кацането по прибори. Можем ли с нещо да ви помогнем, сър?

Висотомерът сочеше, че са на четири хиляди метра височина над Ламанша, а според сателитните координатни прибори самолетът се намираше само на петнайсет километра от брега сред гъстеещия здрач.

Крейг натисна бутона на радиопредавателя върху щурвала и изрече с напрегнат, задавен глас:

— Лондон… тук „Юро Еър“… десет десет… ние сме… трябва да…

Той отпусна бутона и зачака неизбежния отговор, като поддържаше левия вираж и в същото време увеличи скоростта на спускане до хиляда и двеста метра в минута.

— Моля, повторете, „Юро Еър“ десет десет.

Вече се бяха отклонили на деветдесет градуса от първоначалния курс. Крейг намали мощността на двигателите.