Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Стой близо до стената — каза Джуд.

Избърса потта от челото си и тръгна напред.

Спря на ъгъла на къщата. Даде знак на Лари да остане на място и хвърли поглед към будката отсреща. От тази страна, която гледаше към улицата, имаше затворена врата, но нямаше прозорци. Ако Уик Хапсън беше вътре, не можеше да види Джуд.

Зад будката се беше събрала малка група, която стоеше пред верандата на „Къщата на Звяра“ и вероятно слушаше историята на Гюс Гаучър. Джуд ги изчака да влязат.

— Стой там, докато не дам знак.

— Аксел вътре ли е?

— Камионетката му е тук.

— Ами сега.

— Няма нищо. Това улеснява нещата.

— За бога, как така?

— Ако е от доверчивите, сигурно е оставил вратата отключена.

— Чудесно. Страхотно.

— Стой тук — Джуд отново погледна към будката, след това бързо мина през поляната.

Приближи се до мрежата за комари и видя, че вратата беше широко отворена. Джуд притисна лице в мрежата и се опита да погледне вътре. Почти нищо не се виждаше. С изключение на светлината, която идваше отвън, вътре беше тъмно. Тихо отвори мрежата и влезе.

Бързо се махна от осветеното пространство. За около минута остана неподвижен и се ослуша. Когато се убеди, че няма никой, опипа стената до вратата и намери ключа на лампата. Натисна го. Крушката хвърли синя, мътна светлина в коридора.

Насреща имаше стълби, които водеха на горния етаж. Вдясно видя затворена врата, вляво — стая. Влезе в нея. На слабата светлина от коридора откри друга лампа. Запали я. Пак синя светлина.

Подът беше застлан с нещо тъмно. По него бяха нахвърляни малки и големи възглавници. В единия ъгъл стоеше малка лампа. Нямаше други мебели.

Джуд отиде до мрежата. Погледна през нея и провери дали Уик Хап сън не се е появил около будката. Нямаше го. Открехна мрежата и махна на Лари.

Преди Лари да стигне до входа, Джуд сложи пръст на устните си. Лари кимна и влезе.

Джуд посочи към стаята с възглавниците. След това пристъпи към затворената врата вдясно от входа. Отвори я. Намери ключа на осветлението. Натисна го. Полилей освети трапезария с маса за хранене. Крушките светеха със синя светлина.

Освен светлината, Джуд не откри нищо необикновено в стаята. В ъгъла имаше бюфет, а на стената срещу вратата — нисък шкаф, над който висеше голямо огледало. Около масата бяха наредени шест стола, но трапезариите обикновено бяха с толкова. Видя до бюфета още два стола от същия вид.

Зад масата имаше врата. Джуд отиде до нея и я отвори. Кухнята. Влезе вътре и внимателно я прекоси. Подът беше постлан с линолеум. Погледна в хладилника. Дори той беше осветен в синьо. Посочи най-долния рафт на Лари и се усмихна. Върху него бяха оставени най-малко двайсет консервени кутии бира.

До хладилника имаше друга врата.

Когато понечи да я отвори, Джуд видя, че под нея се процежда светлина. Синя светлина. Отвори широко вратата и видя стръмно стълбище, което водеше към мазето.

Джуд тихо я затвори. Заобиколи Лари и се върна в трапезарията. Внесе един от столовете с високи облегалки в кухнята и залости вратата за мазето, като мушна горната част на облегалката под дръжката.

Даде знак на Лари да го последва.

Минаха от кухнята в антрето и безшумно започнаха да се качват по стълбата. Точно до стълбищната площадка видяха голяма спалня. Влязоха в нея и Джуд отново запали лампа със синя светлина. Лари се сепна и стисна дръжката на мачетето. След това издаде тих, нервен смях.

— Колко екзотично — прошепна той.

Стените бяха покрити с огледала. Едно от тях беше окачено на тавана, точно над голямото легло. На леглото нямаше завивки — само сини, сатенени чаршафи.

Лари погледна под леглото, а Джуд провери гардероба. На закачалките висяха халати и десетина нощници. Извади една от тях. Материята се раздвижи от въздуха и полетя като перце. Само две фини ленти, на раменете и ханша, свързваха предницата и гърба на дрехата. Джуд видя през плата Лари, който отиде до един скрин.

— О, боже! — прошепна Лари.

Джуд застана до него. В чекмеджето лежаха четири чифта белезници. Отвориха друго чекмедже и откриха куп стоманени вериги с катинари. В третото имаше най-различни сутиени и бикини, жартиери и чорапи. В други две чекмеджета откриха само кожени неща — панталони, якета, бикини, елеци и ръкавици. На една кука, от външната страна на скрина, висеше малък камшик за езда.

Затвориха чекмеджетата и излязоха.

Банята миришеше на препарат за почистване. Те бързо я претърсиха. Не откриха нищо необикновено, освен вградената в пода вана. Тя беше голяма, може би два на един метра, с няколко метални халки, монтирани в стената, на нивото на главата.