Ричард Леймън: Малкаса Пойнт

До г-н Гормън Харди, писател

Издателство „Бейлър и Джоунс“

„Авеню Америкас“ 1226

Ню Йорк 10020

31 март 1979 г.

Уважаеми г-н Харди,

Обръщам се към Вас, тъй като току-що прочетох книгата Ви „Ужасът при водопада на Черната река“, която е бестселър и сигурно Ви е донесла цяло състояние. Тъй като твърдите, че разказът се основава на истински събития, реших, че може би ще пожелаете да опишете и една история, която ми е известна. Още една истинска история, която е дори по-ужасна от онази, която описвате в предишната си книга. Косите ми се изправят само като си помисля за нея, а не съм от страхливите.

В нашия град има една къща, която се обитава от странни същества или по-скоро от Нещо, което убива хора по особено жесток начин. През последните стотина години Нещото е извършило над петнадесет престъпления. Жертвите са буквално направени на кайма.

Мисля, че от този материал може да излезе страхотен сюжет.

Ако проявявате интерес, моля пишете ми веднага, тъй като в противен случай ще се обърна към друг писател. Струва ми се, че подобен роман би бил точно във Вашия стил. Можете да го наречете „Ужасът в Малкаса Пойнт“. Малкаса Пойнт е градчето, в което живея и се намира къщата на чудовището, известна като „Къщата на Звяра“. Може би сте чували за нея.

А ето и случката. Миналото лято попаднах на един стар дневник, писан през 1903 година от Лили Торн. Работя в мотела на родителите си и открих дневника в една от стаите, които почиствах. Никой не знае за моята находка. (Освен Вие сега. Трябва да ми обещаете, че ще запазите това в тайна, тъй като мога да изпадна в голяма беда, ако слухът стигне до определени хора. Говоря сериозно. Става въпрос за живота ми.)

Това, на което попаднах, е изключително интересно. Лили Торн — жената, водила дневника — е първият обитател на „Къщата на Звяра“ и описва всякакви подробности: откъде се е появило чудовището, как изглежда като дава и други важни сведения. Наистина важни. Опитайте се да ми повярвате и ще Ви кажа, че Лили Торн е имала сексуални сношения с Нещото. При това, не само веднъж, а постоянно — сякаш е била обзета от маниакалност. Много е любопитно. Можете да се уверите от фотокопието на страницата, която Ви изпращам. В дневника се разказва и за първите убийства. И искам да Ви уверя, че по време на туристическите обиколки на къщата се разказват съвсем други неща.

Ако искате да напишете още един бестселър, моля Ви уведомете ме и може би ще си разделим печалбата.

С уважение:

Джанис Крогън

Мотел „Уелкъм Ин“

Малкаса Пойнт,

Калифорния 95405

P.S. Пред чудовището в нашия град, вашият призрак от водопада на Черната река прилича на безобидно момченце.

От дневника, който намерих

Застана зад мен. Ноктите му се забиха в гърба ми и той започна да ме натиска надолу така, че да застана на колене. Усетих как хлъзгавата топлина на плътта му се притиска към мен и вече знаех какво се кани да направи. Мисълта за това ме отврати до дъното на душата ми и все пак, незнайно как, докосванията му запалиха в мен вълнения и събудиха по странен начин желанието ми.

Възкачи ме и проникна в мен отзад. Това е поза, непривична за човеците, но обичайна за животните. При първия допир на органа му, страх скова тялото ми. Не защото щеше да пострада плътта ми, а защото погубвах душата си. И при все това го оставих да продължи. Сега знам, че никаква проява на воля от моя страна нямаше да му попречи да ме обладае. Но аз дори не направих опит да се противопоставя. Напротив, с радост го приех в тялото си. Жадно желаех това, сякаш предчувствах великолепието на този миг.

Господи, как ме оскверни той! Ноктите му разкъсваха плътта ми! Зъбите му се впиваха в тялото ми! Огромният му член пореше утробата ми. Колко груба бе животинската му страст и колко нежно — сърцето му.

Когато след това лежахме изтощени на пръстения под…

P.S. Разбирате ли какво искам да кажа?

ГОРМЪН ХАРДИ

п. к. 253

Кеймбридж,

Щата Масачусетс 03138

До г-ца Джанис Крогън

Мотел „Уелкъм Ин“

Малкаса Пойнт,