Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Няма значение — отвърна Тайлър. — Ще решим, когато му дойде времето.

— Мисля, че е по-добре да преспим в Малкаса. Докато стигнем, ще се стъмни.

— Хайде да импровизираме!

— Дали има някакъв мотел? — Нора отвори жабката и извади туристически справочник на Съюза на автомобилистите за Невада и Калифорния. — Да видим тук. Вече знаем, че няма прилични ресторанти, да не говорим за кината му — прелисти страниците. — Ние сме тук. Лос Гатос, Мадера, Момот Лейкс. По дяволите, няма Малкаса Пойнт. Може би няма да прекараме нощта там.

— Във всеки град има мотел. Трябва да има поне един.

— Надявам се. Сигурна съм, че не е първокласен, а може и да има бълхи. Я да видим какви забавления предлага това градче? — тя обърна на първата страница. — Малкаса, Малкаса — мърмореше си, докато търсеше. — А-ха! Всъщност ето го къде се намира, представяш ли си? Малкаса Пойнт, надморска височина сто и дванадесет метра. Толкова високо! Надявам се, че няма да ми потече кръв от носа. В града се влиза само от едно място. „Къщата на Звяра“. Да не се бърка с „Къщата на животните“ .

Тя се засмя на малката си шега и започна да чете на глас от туристическия справочник:

— „КЪЩАТА НА ЗВЯРА, адрес: Крайбрежна улица, номер 10. Твърди се, че в нея са извършени няколко зловещи убийства. Тази викторианска реликва е построена през 1902 година от вдовицата на прословутия престъпник Лайл Торн. В къщата са изложени на показ сцени от убийствата, възпроизведени с восъчни фигури в естествени размери, които пресъздават образите на жертвите. Отворена е за посещения от десет до шестнадесет часа. Затворена е само в празнични дни. Цена на билетите — четири долара за възрастни и два долара за деца под дванадесетгодишна възраст.“ Може и да отидем да я видим, докато сме там.

— Куклата Барби даде висока оценка за мястото — каза Тайлър.

— Да, отбеляза, че е страхотно.

В огледалото за задно виждане Тайлър забеляза как едно порше бързо се приближава. Дъхът й спря, когато поршето рязко се изнесе наляво и започна да я изпреварва. Мина бързо като изстрел. Върна се обратно в лентата, като едва не закачи предния им калник и се размина на сантиметри с идващия отсреща автомобил.

— Педераст! — изруга Нора. — Поршета, фолвета и камионетки! Трябва да внимаваш с тях. В тези коли зад волана винаги седи някакъв маниак.

— Да не говорим за големите камиони — каза Тайлър. — Слаба богу, наоколо не виждам поне от тях. Представяш ли си, ако пред нас се влачи едно от дългите ремаркета с осемнайсет колела!

— Убийствени са. Някой трябва да построи музей на камионите и да го изпълни с восъчни фигури, които да изобразяват техните жертви.

Спряха да обядват в ресторант с изглед към залива Бодега. Нора си поръча бира с порция панирани миди. Тайлър, която се безпокоеше от предстоящия път с много завои, избра пепси-кола и сандвич със сирене.

— Познато ли ти е това място? — попита тя, като посочи с глава блестящата вода отвъд прозореца.

— Трябва ли да ми е познато? — попита Нора.

— Спомняш ли си „Птиците“ !

— Филмът на Хичкок?

Кимна с глава и отхапа от сандвича. По брадичката й потече сос. Избърса го със салфетка.

— Да — каза тя. — Ей там, отсреща. Това е полуостровът, където живееше Род Тейлър.

— Сериозно?

— Спомняш ли си? Типи Хедрън нае моторна лодка през залива и онази птица я нападна.

— Точно така. Значи тук е станало всичко! По дяволите! Гледала съм този филм три или четири пъти.

— Мисля, че училището е някъде наблизо.

— А мотелът „Бейтс“ 3 3 Мотелът, в който се развива действието във филма на Хичкок „Психо“. — Б.пр. ?

— Това е от друг филм.

— Може да е в Малкаса Пойнт. Но справочникът не би го включил.

— В действителност мотелът „Бейтс“ е сниман в студио.

— Зная, просто се пошегувах.

Когато напускаха Бодега, минаха покрай малко дървено училище.

— Обзалагам се, че това е сградата, в която са снимали — каза Тайлър.

— Къде ли е спортната площадка?

Тайлър сви рамене.

— Навярно се е наложило да я разрушат, след като онези птици я осраха.

Оставиха Бодега зад себе си. След малко Нора спеше с отворена уста, гушната на мястото си, с колене, опрени в таблото и глава, обърната на една страна. Тайлър също се чувстваше уморена. Свали стъклото на прозореца, за да усети свежия полъх от океана.

Главата й бе изпълнена с мисли за Дан и спомени от времето, когато бяха заедно. Не можеше да повярва, че само след два часа ще го види отново.