Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

— Ей! — извика мъжът.

Тайлър се изправи, плъзна се по капака и стъпи на земята. Камионетката спря. Тайлър погледна настрани. Нора се измъкваше от канавката с коси, паднали пред очите й.

Дясната врата на камионетката се отвори. Оттам изскочи слаб мъж с бели панталони и поло. Кимна на някого вътре и камионетката тръгна напред. Сви вдясно. Отвори се другата врата. Появи се още един мъж, който скочи с разперени ръце, за да запази равновесие.

— Не! — разкрещя се едрият непознат, когато камионетката тръгна по наклона на канавката.

Камионетката спря внезапно. Чу се трясък на метал и стъкло. Насилникът затисна ушите си. Нора, която идваше зад него, го удари силно с антената и той се свлече на колене.

Сега, когато камионетката не й пречеше, Тайлър видя син мустанг, паркиран по-далеч по пътя.

Нора захвърли антената. Погледна към двамата непознати, които стояха пред уплашения мъж.

— Добре ли сте, млади дами? — попита този с полото.

Тайлър придърпа блузата си и кимна.

— Много жалко за камионетката — клатейки глава, каза мъжът, който я беше бутнал в канавката.

Фразата прозвуча съвсем искрено. Тайлър не отделяше очи от мъжа. Беше по-нисък от приятеля си, късо подстриган и с пълно момчешко лице. Вратът му беше дебел. Тенис фланелката беше опъната по широките рамене и изпъкналия гръден кош. Върху месинговата катарама на колана му пишеше „Колт“. Дънките му изглеждаха съвсем нови. Маншетите им бяха обърнати около три пръста. Носеше изтрити каубойски ботуши с остри върхове. Тайлър реши, че сигурно е хомосексуалист. Това означава, че приятелят му също.

Другият клекна и приближи лице към коленичилия мъж.

— Ето какво ти предлагам — каза той кротко. — Стани и се извини на дамите. Плати им антената. След това влез в камионетката и стой там.

— А ако не се съглася? — промърмори той.

Мъжът го потупа по рамото и каза спокойно:

— Ще оставя Джек да ти размаже физиономията.

Изправиха се. Едрият мъж се обърна към Нора и Тайлър. Държеше главата си наведена. С ръкав избърса кръвта от устата си. Бръкна в задния джоб и извади портфейла си, като охкаше и пъшкаше. Измъкна една десетдоларова банкнота и я подаде на Тайлър с трепереща окървавена ръка. Джек се приближи и погледна банкнотата.

— Я виж, колко евтино иска да мине копелето!

Грабна портфейла му и измъкна двадесет долара, взе десетдоларовата банкнота от мъжа и двете ги подаде на Тайлър. След това му върна портфейла.

— Сега се извини! — каза слабият мъж.

— Извинете — промърмори, без да вдига очи.

— Моля — отговори Нора.

С ръце отпуснати до тялото, тя пристъпи към него и заби юмрук в слабините му. Той нададе силен вик и се наведе към земята. Нора го блъсна с коляно по кървящия нос. Ударът го събори назад. Слабият мъж се отмести от пътя му, а пълният, който се казваше Джек, се усмихна на Нора и заръкопляска.

— Приятно ми е. Нора Брансън — тя подаде ръка на мускулестия мъж.

— Джек Уайът.

— Тайлър Моран — представи се Тайлър и се ръкува със слабия мъж.

— Ейб Клантън.

— Имената ви са като на двойка гангстери — пошегува се Нора, докато се здрависваше с Ейб, а Тайлър с Джек. Беше изненадана от топлото му ръкостискане.

— Да — каза Джек. — Ние сме опасни типове .

Тайлър погледна зад Ейб и видя, че непознатият се изкатери по канавката и се качи в камионетката.

— Явно днес имахме късмет — каза Нора.

— Видяхме го как ви изтика от пътя — обясни Ейб. — Карахме точно зад вас.

— Браво. Добре, че спряхте. Много хора биха отминали.

— Да — каза Тайлър. — Искрено ви благодарим.

Ейб кимна леко. Гледаше я втренчено и изпитателно, което я смути. Искаше да отмести поглед, но не успя.

— Направи ли ви нещо?

Тайлър поклати глава.

— Нищо особено.

— Надявам се, че тази кръв е от него , а не е от вас.

— Да.

— А вие — обади се Нора — на север ли пътувате? Защо не спрем заедно някъде по пътя да ви почерпим!

Предложението накара сърцето на Тайлър да се разтупти. После огледа разкъсаната си окървавена блуза.

— Не мога никъде да отида в този вид.

— Тогава се преоблечи — предложи Нора.

— Да, наистина.

— Какво ще кажете за поканата ми?

— Аз съм съгласен — каза Ейб.

Джек потърка ръце.

— Добре .

— Карайте след нас — предложи Нора, — а ние ще спрем на първото прилично място, което видим.

— Готово.

— Ау — извика Нора, — един момент! Заклещени сме!

Тя кимна към задницата на колата.