Ричард Леймън - Малкаса Пойнт

Беше пила твърде много.

Колко много? Я да видим. Три водки с тоник на коктейла преди банкета. Един бог знае колко вино по време на вечерята — може би, три или четири чаши. След това две уискита с Нора в бара. Нищо чудно, че таванът й се върти.

Нищо чудно, че се бе разприказвала.

Ако беше трезва, никога нямаше да разкрие душата си пред Нора. Нищо не развързва езика така, както няколко питиета, които те карат да разказваш неща, които иначе никога не би казал.

Дано Нора обърне още няколко чашки и не си спомня нищо, за да се приберат утре, както бяха планирали.

Никакъв шанс.

Винаги мога да я разубедя. Трябва да съм упорита!

Краката й висяха отстрани на леглото. Когато стъпи на пода, усети, че са изтръпнали. Повдигна с усилие единия крак върху коляното на другия и смъкна обувката. Седна в леглото, за да свали другата, след това остана неподвижна, докато престане да й се вие свят.

Поне не й се повръщаше. Беше само леко замаяна. „Замаяна“ е точната дума, помисли си тя, и се търкулна назад в леглото. Сви крака под тялото си и легна на една страна, като пъхна ръка под възглавницата.

Какво да направя?

Размърдай си кокалите и вземи аспирин с няколко чаши вода, в противен случай утре ще се чувстваш ужасно.

Сутринта. Господи, сутринта. Какво ще правя?

Кажи „не“ на Нора. „Не, не, Нора! Не искам да ходя!“

А защо не?

Защото, по дяволите, ще ме заболи, ако го видя — дори ако само се опитам. Сигурно има съпруга, а можеше да съм аз. Но не знам дали е женен. Може да не се е оженил и да е самотен. Може все още да ме желае.

Как ли пък не?

Защо се разприказвах пред Нора? Защото пих твърде много. И ако заспя в това състояние, утре ще съжалявам.

Претъркулна се по гръб и започна да се съблича. Вдигна единия си крак и откопча чорапа от жартиера.

Дан мразеше чорапогащниците. За да му достави удоволствие, тя престана да ги носи. Никога повече не се върна към тях.

Никога не се върна и към марихуаната.

Продължаваше да е с къса коса, точно както той я харесваше. „С тази прическа приличаш на Питър Пан“ 1 1 Герой от едноименната пиеса на шотландския писател Дж. М. Бари — момче, което никога не пораства. — Б.пр. — казваше той. „Питър Пан е момче“ — припомняше, му тя и добавяше, че може би прическата го привлича, поради латентния му хомосексуализъм. „Аха, така значи? — казваше той. — Ела тук и ще видиш кой е педераст.“

Истински мачо и ченге.

Господи, как й липсваше!

Измъкна под себе си колана с жартиерите. Смъкна гащите и ги изрита от себе си. После се опъна. С хълбоците и краката си усети приятния допир на хладните завивки. Можеше веднага да заспи. Толкова е лесно след алкохол. Обаче нещо я притесняваше. С дълбока въздишка седна в леглото. С мъка се пребори с ципа на гърба на роклята, съблече я презглава, и свали сутиена. Слезе от леглото и започна да събира дрехите.

Беше запазила косата си същата, не носеше чорапогащник и се въздържаше от марихуана — много малко се бе променила след раздялата с Дан, но въпреки това имаше една основна разлика. Някога беше закръглена. През първия семестър в университета бе свалила седем килограма. Като чели заедно с Дан бе загубила и апетит. В крайна сметка възвърна апетита си, но без проблеми запази същите килограми.

Извади нощница от куфара, но не я облече. Пристъпи към огледалото. Очите й гледаха особено. Причината се криеше в алкохола. Прокара показалец по скулите на лицето. Когато Дан беше с нея, нямаше скули. Нито талия, нито кокалест таз.

Усмихна се на непознатата Тайлър Моран, която Дан никога не бе виждал.

Ще зяпне от изненада, помисли си тя.

Сърцето й се разтуптя, когато осъзна, че утре действително ще замине. Независимо каква болка ще й причини, независимо какъв ще бъде краят! В противен случай, ще продължи да си задава въпроси за Дан — дали не е пропуснала втория им шанс — и никога няма да престане да съжалява.

Сърцето й препускаше, а главата й туптеше.

Облече нощницата и отиде в банята. Взе три аспирина и изпи толкова чаши студена вода.

След това се върна в леглото.

Лежеше в тъмното и си спомняше как изглежда Дан Дженсън, неговия глас и неговите ласки. Опитваше се да си представи как ли се е променил, леко разтревожена какво може да разбере на другия ден в Мил Вали и, едновременно с това, изпълнена с надежди.

На другата сутрин Тайлър се усмихна, когато през предното стъкло на колата видя автогарата на Мил Вали.

— Някога тук се продаваха най-хубавите книги в целия град — каза тя. — Ако някой ми даваше по един долар за всеки час, прекаран там, сега щях да съм много богата.