Ричард Леймън: Малкаса Пойнт

Калифорния 95405

3 юни 1979 г.

Скъпа Джанис,

Трябва първо да се извиня за закъснението на моя отговор. За съжаление, моят издател не ми предаде навреме Вашето писмо от 31 март.

След излизането на „Ужасът при водопада на Черната река“, непрекъснато ме атакуват писма на почитатели. Много от тях предлагат идеи, с които се опитват да вдъхновят написването на още един успешен роман. Както може да се очаква, повечето от предложенията се оказват съвсем банални. Вашето обаче, запали любопитството ми.

За съжаление, предварителното проучване ми донесе оскъдни сведения за „Къщата на Звяра“. От туристическите справочници за Калифорния успях само да разбера, че такова място наистина съществува в градчето Малкаса Пойнт и че му се приписват няколко престъпления, както и че къщата е отворена за туристически посещения. Тази информация е твърде недостатъчна, но потвърждава някои от твърденията във Вашето писмо.

Особено ме заинтригува фотокопието на страницата, което прилагате към писмото. Ако дневникът се окаже неподправен, и в случай че съдържа достатъчно материал в насоката, за която намеквате, той може да стане добра основа за работа, посветена на „Къщата на Звяра“.

Преди да поема каквито и да е задължения, трябва да прочета всички страници. Изпращам Ви чек на стойност двадесет долара, които трябва да покрият разходите по копирането и изпращането на дневника.

До Гормън Харди

п. к. 253

Кеймбридж,

Щата Масачусетс 03138

11 юни 1979 год.

Уважаеми г-н Харди,

Връщам Ви чека на стойност двадесет долара. Радвам се, че проявихте интерес и съм сигурна, че не се опитвате да ме измамите. Но в никакъв случай няма да Ви изпратя целия дневник. Какво ще остане тогава за мен? Може да страдам от мания за преследване, но настоявам, преди да Ви предоставя дневника, да сключим договор за моята част от печалбата. Мисля, че би било справедливо да си поделим крайните приходи по петдесет процента, тъй като идеята идва от мен, а Вие нищо не можете да напишете, ако не притежавате дневника.

ГОРМЪН ХАРДИ

п. к. 253

Кеймбридж,

Щата Масачусетс 03138

До г-ца Джанис Крогън

Мотел „Уелкъм Ин“

Малкаса Пойнт,

Калифорния 95405

16 юни 1979 г.

Скъпа Джанис,

Разочарован съм от Вашия отговор във връзка с дневника. Разбирам обаче, нежеланието Ви да се доверите на един непознат. Като професионален писател често съм получавал „удари под кръста“ не само от непознати, но и от хора, които съм мислел за свои приятели. Но човек не може винаги да бъде толкова предпазлив!

Не съм убеден, че ситуацията на този етап налага сключване на договор. Но искам да Ви уверя, че продължавам да проявявам интерес към Вашето предложение.

В края на август, в Сан Франциско, ще изнеса лекция на конференцията на Националната асоциация на библиотеките. Ако се съгласите, след конференцията мога да посетя Малкаса Пойнт и с готовност да обсъдя с Вас условията на договора. А също така да прочета дневника и да започна проучването, което ми е необходимо, за да осъществим идеята Ви.

— Имаш нужда от секс — каза Нора.

— А-ха.

— Огледай се наоколо и избери, когото си искаш. Ти си най-хубавото момиче тук.

Тайлър не се огледа. Вместо това, отпи от питието.

— Говоря сериозно — каза Нора.

— Ти си се нафиркала.

— Нафиркала съм се, но умът ми е бистър, мила. Имаш нужда от хубав секс. Откакто дойдохме в Сан Франциско, непрекъснато се оплакваш и мърмориш. По дяволите, ако не искаше да идваш на конференцията, трябваше да си останеш вкъщи.

— Не знаех, че ще бъде толкова ужасно — каза Тайлър.

— А ти какво очакваше? Музика и танци ли? Тези мероприятия винаги са досадни. Какво искаш от сборище на библиотекарки?

— Въпросът не е в това.

— А в какво?

— В града.

— Какво му има на града? Страхотен е.

— Зная.

— Май си развали настроението, защото не работят влакчетата.

— Сигурно — Тайлър се опита да се усмихне, но не успя.

— Хайде! Какво става? Изплюй камъчето!

— Чувствам се ужасно. Това е.

— В какъв смисъл?

— Ужасно самотна — Тайлър сведе поглед от лицето на Нора, което беше в сянка.

После се вторачи в свещта пред себе си. Очите й се напълниха със сълзи, през които пламъкът изглеждаше размазан. Изтри ги с опакото на ръката си и отпи от ирландското уиски.