Някакъв шум отгоре стресна котката. Тя скочи и изчезна.
Джони напрегнато слушаше.
Стъпки по пода на бунгалото.
Вратата се отвори. Видя две боси стъпала на стълбите пред бунгалото.
— Момиченце? — извика тя.
Краката се обърнаха. По-голямото момиче се наведе и погледна под бунгалото.
— Тук ли си?
— Да.
— Цяла нощ ли ще стоиш там?
— Той отиде ли си?
— Мисля, че да. И то отдавна. Досега се мъчих да се развържа.
Джони се обърна по корем и започна да пълзи към приятелката си.
— Кога ще ни махнат веригите?
— Когато се убедят, че няма да избягаме — каза Дона.
— Аз няма да бягам.
Дона присви очи в тъмното. Виждаше само размазано бяло петно там, където седеше дъщеря й, обградена с възглавници.
— Аз пък бих избягала на секундата.
— Защо?
— Ние сме затворници.
— Не ти ли харесва? — попита Санди.
— Не.
— Рози не ти ли харесва?
— Не.
— А на мен да. Само дето е грозна като Аксел.
— Няма как да е иначе, нали са близнаци.
— Тя е малоумна.
— Да.
— Кой ти харесва повече: Сет или Джейсън?
— Никой.
— Аз харесвам повече Сет — каза Санди.
— Аха.
— Няма ли да ме попиташ защо?
— Не.
— Хайде стига, мамо. Сърдиш им се, защото убиха Джуд. Не го убиха те, а Маги. При това той си го заслужаваше.
— Санди!
— Виж колко уби. Шест! Ами да, пада му се.
— Млъкни, по дяволите! — след това се засрами, че говори с такъв език на дъщеря си.
— Добре, поне, че не пипна Сет и Джейсън — каза Санди.
— Много жалко, че не успя.
— Само така говориш. Казваш го нарочно. Знам, че ги харесваш. Не съм глуха.
— Е, не ми е приятно да стоя прикована в тъмното. Въобще тук не ми харесва. А и храната е отвратителна.
— Маги ще ти разреши да готвиш, ако я помолиш. Уик ми каза, че някой ден можем да отидем с колата до Санта Роза и да купим продукти. Щом веднъж започнат да ни имат доверие, ще правим каквото си искаме.
— Най-много искам отново да видя слънцето.
— И аз, мамо.
— Наистина ли?
— Още ли мислиш, че си бременна.
— Да.
— От кого ли ще е бебето? Обзалагам се, че от Джейсън.
— Не знам.
— Аз пък искам да имам бебе от Сет.
— Шшт. Май че идват.
Richard Laymon
The Cellar, 1980
Издание:
Ричард Леймън. Къщата на Звяра
ИК Аполо прес, София, 1994
Американска. Първо издание
Превод: Мария Върбанова, Радмила Каишева
Редактор: Светозар Георгиев
Технически редактор: Славка Герасимова
Коректор: Зоя Решавска
Формат 108/84/32
Печатни коли 18
Печат ДФ „Полиграфически комбинат“, София
ISBN: 954–825-111–6
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36363
Последна корекция: 2 април 2016 в 10:20
Санта Моника — курортен град в югозападна Калифорния, близо до Лос Анжелес, на залива Санта Моника — Б.пр.
Сан Рафаел — град в западна Калифорния, северно от Сан Франциско. — Б.пр.
Вентура — Сан Буенавентура, град в югозападна Калифорния. — Б.пр.
„Джава“ — сорт кафе. — Б.пр.
Голдън Гейт или Златните врата — проток, съединяващ залива Сан Франциско с Тихия океан. На южния бряг на протока е разположен Сан Франциско. През протока е прокаран един от най-дългите мостове в света, съединяващ двата бряга. — Б.пр.
Джаджмънт — judgement на английски език означава присъда, възмездие, преценка, решение. — Б.пр.
Джадж — judge на английски език означава съдия. — Б.пр.
Родерик Ашър — герой на Е. А. По, който символизира съзнание преследвано от демони. — Б.пр.
Алкатраз — остров в залива Сан Франциско, на който някога е имало каторга. — Б.пр.
С. Т. Колридж (1772–1834), английски поет, романтик. Споменатото произведение е поемата «Кубла хан». — Б.пр.