Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Джуд, тук ли си? Джуд?

Наведе се, за да мине под ниската рамка. В пространството, огряно от пламъка на горелката, видя люлеещ се стол, писалище, няколко настолни лампи и диван. Влезе в стаята и, като се движеше на една страна, мина между писалището и дивана. Видя пред себе си тъкачен стан. Мина вляво от него, преметна крак през навит на руло килим и залитна, за да не стъпи върху човешка ръка. Хвана се за един стол, обърна се, видя разрошена коса, широко отворени очи, разкъсани рамо и гърди.

Слава богу, не беше Джуд.

Мери Зиглър.

Левият крак на Мери беше така разкъсан от глезена до бедрото, че се виждаше костта. Дона се извърна, наведе се и повърна. Стомахът й беше празен, но продължаваше да се свива и да я разкъсва от болка. Най-сетне й мина. Избърса насълзените си очи и тръгна към вратата.

Прескочи навития килим. Мушна се между дивана и писалището. Точно в този момент вратата пред нея се затвори.

Джуд продължи да се промъква в тунела, като се опитваше да преодолее усещането, че всеки момент тесните стени ще го задушат. На някои места почвата беше укрепена с дъски. Беше дело на човешка ръка.

Може би Уик Хапсън или Аксел Куч са го направили.

Джуд знаеше, още преди да влезе в тунела, накъде ще го отведе. Но не очакваше да е толкова дълъг. Тунелът не беше прав. Лъкатушеше като коритото на стара река, с много извивки, отклонения и резки завои. На едно място се разклоняваше на две. Джуд тръгна наляво. Тунелът се изви в крива, която се съедини с другото разклонение и продължи надясно.

При всеки завой пръстът му замръзваше на спусъка, готов да стреля, ако раненият звяр неочаквано го нападне. Но след всеки завой виждаше, че тунелът продължава и се вие напред.

Скоро започна да мисли, че е подминал отвора, който търсеше. Спомни си разклонението. Може би десният ръкав минава покрай входа на къщата, преди да се извие и да се съедини с ръкава, по който беше тръгнал.

Това беше малко вероятно. Все пак…

Джуд излезе от един пореден завой и видя, че тунелът свършва и се разширява. Той освети пространството с фенера и разбра, че се намира в мазе. Големи и малки възглавници, като островчета, бяха разхвърляни по синия килим на пода. В един отдалечен ъгъл стоеше звярът.

Джуд тръгна към него. Съществото лежеше по гръб и беше притиснало към гърдите си възглавница. Дългият му заострен език висеше от ъгъла на устата. Джуд коленичи до него и бутна муцуната му с дулото на пистолета.

Беше мъртъв.

Долната част на тялото му беше покрита с кръв. Бързо провери и видя, че описанието на половия му орган, направено от Лили Торн, е съвсем точно. Изненадан и отвратен излезе от мазето.

Изкачи се по дървените стълби и влезе в кухнята на къщата без прозорци.

Аксел Куч, приведен напред като борец, стоеше пред вратата на тавана и се хилеше на Дона. Плешивата му глава проблясваше на светлината от горелката. Едрите му рамене, ръцете, гърдите и коремът бяха покрити с рунтави косми, но пенисът му беше гладък, огромен, лъскав и възбуден. Той се заклати към нея.

— Не ме доближавай!

Той поклати глава.

Дона размаха заплашително пламъка към него и се опита да свали пушката си.

Ръка с два пръста я сграбчи за китката. Рязко я изви. Горелката падна, но Аксел не престана да извива. Дона се обърна на една страна, залитна и падна по гръб. Аксел я ритна отстрани, без да пуска ръката й. Той се смъкна на колене. Взе горелката и мушна дръжката й между възглавниците на дивана над главата на Дона. След това прекрачи Дона с единия крак. Седна върху корема й, като натискаше ръцете й към пода.

— Красива си — каза той.

Тя се бореше, опитваше да си освободи ръцете.

— Стой мирно! — каза той.

— Махай се!

— Стой мирно!

Наведе се и натика устата си в нейната. Тя ухапа устната му и усети солената топлина на кръвта, но той продължи да я целува. Пак го ухапа, като яростно впи зъби в устните му. Той изстена и се дръпна. Удари я с опакото на дланта си.

Зашеметена от удара, Дона се опита да го изблъска със свободната си ръка.

Той свали ръката й. Удари я два пъти с юмрук по лицето.

Всеки удар беше зашеметяващ взрив от болка. Беше почти в безсъзнание, но усети как разкъсва блузата й. Чу как копчетата се разхвърчаха по пода, след това усети грубото докосване на ръцете му. Въпреки че нейните бяха свободни, нямаше сила да ги вдигне. Той дръпна сутиена й. Когато видя, че не може да го махне, скъса презрамките. Дона усети как платът се разхлаби, а след това хладината на разголените си гърди. Аксел ги стисна. Болката проясни съзнанието й. Усети, че устата му смуче. След това той започна да дърпа колана на джинсите й.