Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Прескочи телата в коридора и се втурна надолу по стълбите. Притича до кухнята. На светлината от фенера видя, че на пода има следи от кръв. Проследи кървавите ивици. Те стигаха до килера, минаваха през една отворена врата и се спускаха по стръмното стълбище към мазето.

Влажният въздух на мазето беше хладен и миришеше на пръст. Плъзна лъча на фенера из вътрешността и огледа купчината плетени кошове и рафтовете с прашни буркани със зимнина. Любопитството му го накара да изостави за малко кървавата диря и отиде до кошовете. Зад тях, точно както я беше описала в дневника си Лили Торн, откри дупката.

Върна се към тъмните петна кръв по пръстения под и видя, че се отклоняват наляво и свършват пред един изправен сандък, плътно прилепен към стената. Сандъкът бе заключен отвън. Звярът не можеше да се е скрил в него.

Джуд чу два далечни и слаби изстрела. За миг се притесни. После се сети, че може би Дона е стреляла с пушката, за да привлече внимание, да повика полицията и помогне на Лари.

Той насочи фенера към пръстения под, вдясно от сандъка. Мушна пистолета си в един от джобовете на предпазната жилетка. Напъха пръсти между сандъка и стената и го дръпна напред. С рязък стържещ звук сандъкът се отмести. От задната му страна висеше въжена дръжка. Тя беше почерняла от влажната кръв.

Там, където трябваше да има стена, Джуд откри отвора на тунел. Взе отново фенера и влезе в тунела.

Като осъзна, че Лари е мъртъв, Дона изтича към предната страна на къщата. С два изстрела разби ключалката на вратата, но въпреки това трябваше няколко пъти да блъсне с рамо здравото дърво, за да я отвори. Влезе в антрето и извика Джуд.

Отвътре не чу глас. Не чу никакъв звук. Отново извика Джуд, този път по-високо. Пак никакъв отговор.

Преметна пушката на рамо и извади от задния си джоб горелката. Отвъртя капачката. Обърна я наопаки и драсна грапавата й повърхност по края на горелката. В началото проблесна само искра. При втория опит горелката се запали със свистене и синьо-белият й пламък огря антрето и стълбището. Дона бавно започна да се качва по стълбите. Продължи да се изкачва, дори когато пламъкът освети двете тела на върха на стълбите. Рой лежеше по корем, а тилът му беше така разкъсан, че приличаше на кървава пихтия. Върху гърба му имаше някакво странно бяло същество. Когато видя обезглавения кочан на врата му, тя се задави. Обърна се и повърна.

След това продължи да се изкачва. Стигна до горния край на стълбището и прескочи телата. Тръгна надолу по коридора към спалнята на Маги, пристъпи в нея и извика „Джуд!“. Прекоси коридора към стаята на Лили и пак го извика. Отново никакъв отговор.

Върна се при стълбите. Въпреки че звярът лежеше мъртъв в краката й, усети паническо нежелание да тръгне по коридора и да провери другите стаи.

— Джуд! — високо извика тя. — Къде си?

Никой не отговори. Бързо тръгна по тесния коридор. Дръпна настрана два от столовете, които стояха на мястото, където бяха убити синът и бащата Зиглър. Като стигна края на коридора, влезе в стаята отляво. Горелката огря с трепкаща светлина стените, дървеното конче, двете еднакви легла и восъчните фигури на убитите деца на Лили Торн.

— Джуд? — тихо каза тя.

В стаята нищо не се раздвижи.

Прекоси коридора и завъртя дръжката на детската стая. Тя не поддаде. Дона си спомни как Маги спомена, че тази стая е винаги заключена. Тя два пъти ритна вратата.

— Джуд? — след това прошепна. — По дяволите.

Огледа се за безопасно място, на което да остави горелката. Клекна и я облегна на стената. Тапетът почерня и се нагъна. Изправи се, свали пушката и стреля през тънкия процеп, там където резето влизаше в касата на вратата. То се изметна. След това бутна вратата с рамо. Усети, ме поддава и взе горелката. Преметна отново пушката и отвори вратата на детската стая.

— Джуд? — извика тя.

Влезе в стаята. Пламъкът освети празна детска люлка, една кошарка, куклена къща, която на височина стигаше почти до кръста й. В стаята имаше също и кофи, четка за миене на под, три метли, прахосмукачка и маса, покрита с гъби, парцали, мебелочистител, почистващи препарати и гланц за стъкло. Очевидно Аксел използваше детската стая за склад.

Дона излезе. Бързо мина обратно по коридора, покрай столовете и спря при труповете.

Погледна към вратата за тавана. Беше широко отворена.

— Джуд? — извика тя към таванските стълби.

Започна да ги изкачва. Бяха много стръмни, а стените толкова близко до нея, че сякаш я притискаха. Бързаше. Вратата продължаваше да е отворена. Стигна я и се поколеба, преди да влезе.