Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Благодаря. Беше ми приятно да се запозная и с двете.

— И на мене ми беше приятно — каза Санди.

Дона тъкмо щеше да си дръпне ръката, но Джуд я хвана по-здраво в своята.

— Бързате ли много? Искате ли да изпием по една водка? С доматен сок? — попита той.

— Ами…

— Санди — каза той, — какво ще кажеш за една кола или севън-ъп?

— Дадено!

— А вие? — обърна се той към Дона.

— Да, разбира се. Защо не?

— Мисля, че в „Уелкъм Ин“ имат това, което търсим. Вие пеш ли сте?

— Да, цяла сутрин ходим — каза Дона.

— В такъв случай, ще ви закарам до вратата с моята кола — той стигна с тях до крайслера и видя, че е заключен.

Лари му се усмихваше и умираше от удоволствие. Джуд му показа с жестове да отвори. Прозорецът на предната дясна врата се спусна бавно със свистене.

— Кажи? — попита Лари невинно.

— Те са ни приятелки.

— Може би, но са твои приятелки.

Джуд се обърна към Дона.

— Трябва да го очаровате.

Тя се наведе. Когато очите им бяха на едно ниво, каза:

— Казвам се Дона Хейс — подаде ръката си през прозореца.

Лари я пое, здрависа се бързо и се усмихна напрегнато.

— Признайте си, че сте репортер.

— Работя като туристически агент в една компания.

— Не е вярно.

— Вярно е.

— Така е — потвърди Санди.

— Тебе никой не те пита — отговори й грубо Лари.

Санди започна да се киска.

— А тя коя е?

— Това е Санди, дъщеря ми.

— Дъщеря, значи? Тогава сте омъжена?

— Вече не съм.

— Ааа! Значи сте феминистка!

Санди се обърна, като се смееше неистово.

— Не обичате ли феминистките? — попита го Дона.

— Само с кетчуп — отвърна той.

Когато Дона се засмя, ъгълчетата на устата на Лари започнаха да потръпват от прикрита радост.

— Предполагам… — той преглътна. — Предполагам, че ще бъда изгонен на задната седалка с госпожица Кис-кис — после отключи вратата и излезе от колата.

Дона се качи в колата. Настани се бързо по средата на предната седалка.

— Госпожица Кис-кис може да се разположи сама отзад.

— Най-сетне истинска дама! Запознах се с истинска дама! — Лари седна до нея.

Тя отключи вратата на Джуд, докато Лари се пресягаше да отключи задната врата.

— Накъде сме? — попита Лари, тупайки се по краката.

— Към „Уелкъм Ин“ — каза Джуд. — Ще изпием по нещо и ще обядваме.

— Великолепно! Купон! Обичам купоните — той погледна през рамо. — Не обичате ли купоните, г-це Кис-кис?

— Намирам ги за очарователни — отговори Санди и избухна в нов пристъп на истеричен смях.

Докато минаваха покрай бензиностанцията „Шеврон“, Санди извика:

— Ето я нашата кола!

— Повредена ли е? — попита Лари.

Дона каза:

— Снощи имахме малко произшествие.

— Надявам се, че не е нещо сериозно.

— Просто няколко драскотини.

— Искате ли да спра? — попита Джуд.

— Да, ако обичате.

Спря пред бензиностанцията. Лари излезе от колата, за да мине Дона. След това се качи обратно и затвори вратата.

— Предполагам, че една жена много лесно може да разглоби една кола — каза Лари, като оглеждаше момичето. — Майка ти как успя да го направи?

Джуд не чу отговора на момичето. Цялото му внимание бе погълнато от Дона — от начина, по който слънцето си играеше с буйната й кестенява коса, от вътрешната извивка на гърба и закръглените половини на дупето й, които мърдаха под джинсите, докато вървеше. Пред канцеларията тя се спря с един мъж, облечен в работен комбинезон и самодоволна усмивка. Приказваха. Дона застана на левия си крак и пъхна ръка в задния си джоб. Кимна с глава. С грациозно завъртане последва мъжа до колата, където той отвори предния капак и поклати глава.

Джуд гледаше как косата й се спусна надолу, от едната страна на лицето, докато се навеждаше за да погледне под капака. Изправи се, като продължаваше да говори.

— Аууу — чу той гласа на Санди.

Мъжът затвори капака на колата.

Дона му говореше и кимаше, докато онзи говореше. Тя пъхна и двете си ръце в предните джобове и застана отново на левия си крак. След това се завъртя. Отправи се с големи крачки към колата на Джуд, сви рамене, направи физиономия да изрази негодувание и се усмихна.

Лари излезе, за да я пусне да мине.

— Ами — каза тя на Джуд — все още има надежда, но трябва да изпратят нов радиатор от Санта Роза.

— Това ще отнеме два дни, така ли?

— Каза, че евентуално можем да тръгнем утре.

— Чак утре? — Санди попита разтревожено.

— Няма друг начин, миличко.

— Налага ли се да стигнете някъде бързо? — попита Джуд и подкара колата.