Ричард Леймън - Къщата на Звяра

— Била ли е сексуално малтретирана? — попита напрегнато белокосият мъж.

Любезността мигновено изчезна от очите на Маги и тя го погледна сурово.

— Не!

— Чух нещо друго.

— Аз не мога да отговарям за онова, което сте чули, господине. Знам само това, което знам. Аз знам за Звяра в тази къща повече от всеки друг човек, жив или мъртъв. Звярът на тази къща никога не се е гаврил с телата на своите жертви.

— Извинете ме тогава — каза той студено.

— След като умъртвил Етел, звярът вилнял из салона. Съборил от камината този алабастров бюст на Цезар, при което се счупил носът — носът лежеше върху поставката на камината, в съседство с бюста. — Хвърлил в камината няколко статуетки. Обръщал столове. Тази изящна масичка от палисандрово дърво била хвърлена през издадения прозорец. Врявата, разбира се, разбудила останалата част от къщата. Стаята на Лили била точно отгоре — Маги посочи с бастуна си високия таван. — Звярът сигурно е чул стъпките. Причакал я на стълбите.

Тя изведе с мълчание групата от салона и я поведе нагоре по-широкото стълбище към коридора на втория етаж. Тръгнаха наляво. Маги пристъпи през прага на странична врата и влезе в една спалня.

— Сега се намираме над салона. Точно тук е спяла Лили Торн онази нощ — восъчна фигура, облечена в дантелена розова нощница, седеше изправена в леглото и гледаше уплашено над месинговата му рамка. — Когато се събудила от суматохата на долния етаж, Лили тътрила тоалетката оттам — тя посочи с бастуна си тежката маса от палисандрово дърво и огледало до прозореца — дотук и преградила вратата. След това успяла да избяга през прозореца. Скочила върху покрива на издадения прозорец по-долу, след това на земята. Винаги съм се чудила, защо не се е опитала да спаси децата си.

Те последваха Маги и излязоха от спалнята.

— Когато звярът разбрал, че не може да влезе в стаята й, тръгнал по коридора — оттук.

Минаха покрай горната площадка на стълбището. Някъде пред тях, в средата на коридора, се виждаха четири стола. Между столовете беше опънато въже от простор, което ограждаше пространството между тях. Групата се промъкна между въжето и стената.

— Тук ще изложим новите експонати, фигурите вече са поръчани, но едва ли ще ги получим преди пролетта.

— Това е срамота — каза саркастично на жена си мъжът с двете деца.

Маги влезе през една врата вдясно.

— Звярът намерил тази врата отворена — каза тя.

Прозорците на стаята гледаха към залесения хълм зад къщата. Двете месингови легла в тази стая приличаха много на леглото в стаята на Лили, само завивките бяха в безпорядък. В ъгъла, до умивалника, стоеше люлеещо се дървено конче с избелели цветове.

— Ърл е бил на десет години — каза Маги. — Брат му, Сам, на осем.

Разкъсаните и сдъвкани восъчни тела бяха проснати между двете легла, с лица към пода. И двете фигури бяха облечени с остатъците от раирани пижамки, които скриваха само дупетата им.

— Да си вървим — каза мъжът с двете деца. — Това е безвкусно прикритие на вулгарно воайорство!

Жена му се усмихна извинително на Маги.

— И за това дванадесет долара! — изруга мъжът. — Вървете по дяволите!

Съпругата и децата го последваха и излязоха от стаята.

Една спретната жена с бяла блуза и къси панталони хвана момченцето си за лакътя.

— И ние си отиваме.

— Но…

— Няма какво да обсъждаме. Видяхме достатъчно.

— Искам още!

Тя го издърпа през вратата.

Когато си отидоха, Маги тихо се разсмя.

— Тръгнаха си, преди да сме стигнали до най-интересната част — каза тя.

Сред останалите от групата се разнесе нервен смях.

— Бяхме прекарали шестнайсет нощи в тази къща, преди да се появи Звярът — тя ги поведе по коридора, покрай столовете и покрай стълбището. — Съпругът ми, Джоузеф, изпитваше отвращение от стаите, в които се бяха случили убийствата. Това е една от причината да ги изоставим и да се настаним другаде. Синтия и Даяна не бяха толкова придирчиви. Те спяха в стаята на момчетата, където бяхме току-що.

Маги поведе групата през една врата вдясно, срещу спалнята на Лили. Дона потърси с поглед други восъчни тела по пода, но не видя нищо, въпреки че единият ъгъл и прозорецът бяха скрити зад четирикрилен параван от папиемаше.

— Джоузеф и аз спяхме тук. Беше през нощта на седми май 1931 година. Преди повече от четиридесет години, но всичко се е запечатало в главата ми. Същия ден валя много дъжд. Започна да спира едва след като се стъмни. Бяхме отворили прозорците. Чувах ръменето навън. Момичетата бяха дълбоко заспали в края на коридора, а малкият Теодор спеше в детската стая. Заспах спокойна, с усещането за сигурност. Но около полунощ ме събуди силен трясък от счупено стъкло. Шумът идваше от долния етаж. Джоузеф, който също го чу, стана много тихо и отиде на пръсти до скрина. Той винаги си държеше тук пистолета — отваряйки едно от горните чекмеджета, тя извади един 45-калибров „Колт“. — Този пистолет.