Ричард Леймън - Къщата на Звяра

Маги отмести паравана, който скриваше прозореца и част от пода пред него. Някои от групата подскочиха назад. Момичето с акнето се завъртя, запушвайки си устата. Една жена мърмореше:

— Истина ли е това? — гласът й беше пълен с отвращение.

Восъчната фигура на Лари Мейуд, който се опитва да отвори прозореца, гледаше назад към същото обезобразено тяло, както другите зрители в стаята. Дрехите бяха разкъсани и фигурата беше гола, с изключение на задните части. Кожата на гърба — дълбоко набраздена. Главата лежеше на половин стъпка от размазания врат, с лице нагоре, отворени очи и зяпнала разкривена уста.

— Оставяйки приятеля си на милостта на Звяра, Лари Мейуд скочил от…

— Аз съм Лари Мейуд! — изкрещя беловласият мъж. — А ти лъжеш! Томи беше мъртъв! Той умря преди аз да скоча. Видях как Звярът му изтръгна главата! Не съм страхливец! Не съм го оставил тук да умре!

Санди стискаше здраво ръката на Дона.

Едно от децата започна да реве.

— Това е клевета! Абсолютна клевета! — пробивайки си път, мъжът излезе от стаята.

Приятелят му от кафенето го последва.

— Стига ми толкова — прошепна Дона.

— И на мене.

— Това слага край на нашата обиколка тази сутрин, дами и господа — Маги напусна стаята, следвана от групата. — На първия етаж имаме магазин за сувенири. Можете да си купите илюстрирана брошура за историята на „Къщата на Звяра“. Можете да се снабдите с цветни диапозитиви 35 мм от къщата, включително и със сцени от убийствата. Имаме и фланелки с „Къщата на Звяра“, лепенки и всякакъв вид сувенири. Експонатите на Зиглърови ще бъдат готови следващата пролет. Не ги пропускайте!

— Представяш ли си, тази стара вещица да разправя, че съм избягал и изоставил Томи, за да спася собствената си кожа! Тази стара чанта кокали! Каква мерзост! Ще я дам под съд!

— Не трябваше да издаваш самоличността си.

— Да, съжалявам — той поклати глава, намръщен и отчаян. — Но, Джадж, ти чу какво каза тя за мене.

— Да, чух.

— От нея лъха зловонието на ада!

— Извинете! — зад тях се чу женски глас.

— О, не-е! — промърмори Лари.

Те се обърнаха към жената, която бързаше по тротоара към тях и водеше със себе си русо момиче. Джуд разпозна и двете.

— Ще изтичаме до колата — прошепна Лари.

— Едва ли е необходимо.

— Джадж, моля те! Със сигурност е някоя репортерка или някакъв друг вид от онези безскрупулни типове, които търсят сензации.

— На мене не ми изглежда такава.

— О, за бога! — той потропа с крак. — Моля те!

— Ти върви в колата. А аз ще видя какво иска.

Джуд му подаде ключовете. Лари ги грабна и избяга няколко крачки напред.

— Никак не обича журналистите — каза Джуд.

— Не съм журналистка.

— И аз така си помислих.

Тя се усмихна.

— Но ако не сте от пресата, защо тогава ни преследвате?

— Страхувах се, че ще изчезнете.

— Така ли?

— Да — с глава наклонена на една страна, тя сви рамене. — Казвам се Дона Хейс — протегна ръката си. Джуд я хвана леко. — Това е дъщеря ми, Санди.

— Аз съм Джуд Ръкър — каза той, като продължаваше да държи ръката й. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Видяхме ви на закуска.

— Аз не съм — каза Санди.

— Добре, само аз ви видях.

Джуд се намръщи и, забавлявайки се, продължаваше да държи ръката й.

— О, да! Вие седяхте на масата зад мен, нали?

Дона кимна.

— Бяхме и на обиколката.

— Да, точно така. Хареса ли ви?

— Според мен беше ужасно.

— Според мен беше чудесно — каза момичето. — Толкова ужасяващо.

— Беше ужасяващо, наистина — той обърна очи към Дона, но не каза нищо, а стоеше в очакване.

— Както и да е — каза тя и си пое дълбоко дъх.

Въпреки че се усмихваше, изглеждаше разтревожена.

— А какво ще кажете за лудата жена преди обиколката? — попита го Санди.

Тревогата внезапно изчезна от лицето на Дона. С глас, изпълнен с искреност, тя сподели:

— Точно затова исках да говоря с вас, затова ви проследих по този начин — тя се усмихна срамежливо. — Исках да ви кажа колко хубаво беше, че защитихте онази жена — как й помогнахте. Беше толкова на място.

— Благодаря.

— Трябваше да му разбиете мутрата на онзи глупак — допълни Санди.

— За малко да го сторя.

— Трябваше да му забиете една.

— Той се оттегли.

— Санди обича насилието — каза Дона.

— Е — каза Джуд.

Той изрече това междуметие и го остави да виси като точка, поставяща край на неговото участие в разговора.

— Е — повтори като ехо Дона. Въпреки че усмивката й продължаваше да стои на лицето, Джуд видя как започва да изчезва. — Просто исках да ви кажа… колко много ми хареса как помогнахте на жената.