Ричард Леймън - В тъмните гори

— На кого му се пийва? — попита Лендър, след като отнесоха багажа в бунгало номер дванадесет.

— Имаш предвид пепси ли? — попита Корделия.

— Кой каквото пожелае. Пепси, севън ъп или пък нещо твърдо. Ние с Бен ще пийнем двойни, за да имаме сили за дългия път до нашето бунгало.

— Татко се опитва да ни омиротвори — изрече Корделия на Бен.

Лендър отвори походната си чанта барче с думите:

— Водка за мен.

Усмихна се на забележката на дъщеря си. Все пак тя беше права. Може да е всезнайка и свръхсексуална, но не бе глупава.

— А ти какво ще кажеш за един „Манхатън“? — попита той Рут.

— Точно това ще ми дойде добре.

— А ти, Бен, какво ще предпочетеш?

Корделия намигна на момчето.

— Не се изпълвай с надежди. Няма да получиш своето тази нощ.

Лендър с удоволствие видя как лицето На Бен пламна.

— Ще пия едно пепси.

— Нямаме лед — каза Рут.

— Видях до офиса автомат за лед — съобщи Корделия.

— Ще отида да взема — предложи Бен.

— Много добре.

— Ще дойда с теб — каза Корделия. Вече при вратата тя се обърна към Лендър. — Не се тревожи, татко, няма да се отдаваме на сексуални лудории.

И те излязоха.

Лендър си наля водка в една от чашите на чантата. Отвори и малко шише с вермут.

— Ти май освободи духа от бутилката.

— Това наистина е вермут.

Тя не обърна внимание на неуспешния му опит за хумор.

— Бутилката — заобяснява Лендър — си беше вече отпушена. Аз се опитах да я позапуша, доколкото мога. Но това е празна работа. Щом толкова искат да го правят, нека го правят скришом. Така е и по-интересно. Забраненият плод е най-сладък.

— Не знам — каза Рут. — Може би трябваше да им позволим да спят заедно. Та те вече са на по осемнадесет години. След два месеца заминават за Санта Барбара и там няма да можем да имаме думата какво да правят и какво — не.

— Това е още една причина да имаме думата сега.

— Ето тук — прошепна Корди и побутна Бен към една тъмна алея между бунгалата.

— По-добре е да вземем леда.

— Защо да бързаме толкова?

— Те ще чакат.

— Остави ги да чакат. Ела. Това е единствената ни възможност да бъдем сами тази нощ.

— Чакай! — каза Бен. — Да не искаш да ядосаме баща ти?

— Съобразявай се със собствените си желания.

— Наистина ли вярваше, че той ще ни позволи да спим заедно?

— Ни най-малко. Но никога не е излишно човек да опипа почвата.

Корделия отведе Бен сред нощните сенки. След малко се спряха и обгръщайки го с ръце, тя леко докосна устните му. В началото той имаше колеблив и угрижен вид. Тя обаче го целуна пак с нарастваща страст. Отвори уста и всмука в нея езика му.

Бен я притисна силно към себе си и тя усети ерекцията му върху корема си. Защо ли не си беше сложила пола вместо тези тесни джинси! Със стон на разочарование тя се отърка в него. Той сви единия си крак. Тя възседна бедрото му и се намести страстно. Провря ръка през набъбналата предна част на панталоните му. Бен на свой ред плъзна ръка под блузата и силно стисна гърдата й през тънкия сутиен.

Изведнъж цялото му тяло се разтърси. Захапа със зъби езика й. Пръстите му още по-силно стиснаха гърдата и топла струя обля дланта й. И тогава рухна на колене.

Зад него стоеше старица с високо вдигнат чук в ръка. Беззъбата й уста бе разтегната в изкривена усмивка.

— Доста се позабавиха — отбеляза недоволно Лендър.

Поразклати чашата си с топла водка и отпи малка глътка.

— Цял ден не са имали възможност да останат сами.

— Малко ограничение не им вреди.

— Да, но те са влюбени все пак.

— Зная, зная.

Рут седна до него на леглото.

— Ти самият съвсем не си по ограниченията. Спомняш ли си онази нощ до вратата на верандата?

Той изпусна тих смях.

— През цялото време бях сигурен, че баща ти неминуемо ще ни пипне.

— А следващата нощ ти донесе някакво масло за смазване.

— Чудя се дали родителите ти забелязаха, че скърцането е изчезнало.

— Важното е, че аз забелязах.

— Смазах пантите, и теб.

— Така ли! — Перна го тя игриво с ръка.

— Не само вратата, но и ти спря да скърцаш.

— Ужасен си!

Целунаха се. Устните й бяха отзивчиви, топли и познати. Той усети, че ръката й леко се плъзва по крака му.

— Е, по-добре, да не започваме! — каза той.

— Сигурно е по-добре — отвърна тя. — Навярно трябва да се въздържаме.

— Именно с такива упражнения не бих искал да се занимаваме.

Тя го отблъсна със смях от себе си.

— Иди и виж какво става с леда. Това ще те предпази от палави действия.