Ричард Леймън - В тъмните гори

— Татко?! — извика изплашено Корделия.

— Сигурна съм, че тя е изцяло безобидна — каза Рут.

— Разбира се — съгласи се Лендър.

Запали мотора и бавно вкара колата в тъмното паркингово ограждение. Чувстваше известно успокоение от наличието в него на други возила. Все пак семейството му не беше само в този доста зловещ мотел.

Докато двама от мъжете държаха Нийла с извити зад гърба й ръце, сервитьорката дръпна портмонето й и го хвърли на тезгяха. Едно момиче на тийнейджърска възраст го сграбчи и заоглежда съдържанието му.

— Патъците й са готини — каза луничаво момче, застанало зад момичето. — Я да ги видим.

— Няма да ти станат — каза момичето.

— Може и така да е, но на нея няма да й трябват повече.

Сервитьорката коленичи и събу едната маратонка на Нийла, която не се и опита да я спре. Последния път, когато се опита да протестира, единият от мъжете й изви болезнено ръката. Шери, която се опълчи в началото, получи силен ритник в стомаха. Нийла реши, че е по-добре да ги оставят да им вземат каквото си поискат. Надяваше се да им се размине най-лошото.

Сервитьорката хвърли маратонките към момчето. То ги улови във въздуха. Качи се и седна на барплота, за да ги изпробва.

След това дойде редът на ръчния часовник на Нийла, последван от пръстена подарък, даден й при завършване на гимназията. Сервитьорката, ги пусна в предния джоб на престилката си. Те издрънчаха сред монетите от бакшишите, които бе получавала през деня. Грубите й ръцете дръпнаха яката на блузата на Нийла. Горното копче се скъса и се търкулна на пода. Обикновено тя носеше златна верижка на врата си. Сега се зарадва, че я бе оставила вкъщи, преди да тръгнат на път.

Жената вдигна косата над ушите на Нийла. Измърмори недоволно, че не намира обици на тях, и я шамароса.

После пристъпи към Шери. Повтори същата процедура и с нея — взе й портмонето, сандалите, двата пръстена. Шери нямаше часовник, но затова пък на шията й висеше разпятие със златна верижка. Сервитьорката внимателно свали верижката. Пусна и нея в джоба си. Шери извика от болка и се заизвива в ръцете на двамата едри мъже, когато сервитьорката дръпна златните й обици, разкъсвайки долната част на ушите й.

— Това ли е всичко? — попита единият от мъжете.

— Предполагам, че да — отговори сервитьорката.

Нийла чу подрънкване на метал. Дръпнаха лявата й ръка рязко надолу. Със силно прещракване около китката й се затвори халката на белезница. Другата се сключи около китката на Шери.

— А сега, дами, да тръгваме!

Някой побутна Шери. Тя залитна напред и опъна докрай верижката, свързваща двете момичета. Острите ръбове на халката се впиха болезнено в плътта на Нийла. Тя ускори крачка, стремейки се да бъде близо до Шери, за да избегне нова болка.

— И аз идвам — каза луничавото момче.

— Перверзник! — каза момичето.

Вече с маратонките на Нийла на краката си, момчето скочи от плота. Втурна се към задната врата и я отвори. Мъжете изведоха през нея първо Шери и после — Нийла.

— Къде ни водите? — попита Шери.

Нийла се учуди на спокойния й глас, с който зададе въпроса.

Мъжете запазиха мълчание. Още от самото начало пестяха думите си. И четиримата запазиха спокойния си тържествен вид, сякаш изпълняваха неприятна, но необходима задача.

Момчето изтича пред тях. Отиде до един стар пикап и се опита да отвори задната врата. Тъй като не успя, единият от мъжете се завтече и му помогна. Заедно спуснаха вратата. Тя се отвори с изскърцване и процепи нощната тишина.

Момчето се качи в задната част. Мъжът отиде към шофьорската седалка и седна. Другите заблъскаха Нийла и Шери към задната врата.

— Това, което вършите, е отвличане, нали знаете? — каза Шери.

— Това е най-малката от бедите ви, сестричке.

Набутаха ги в пикапа. Оставиха ги проснати на металния под. Единият от мъжете затвори вратата. С трясък тя застина на мястото си. Мъжът я заключи, качи се в колата и седна в краката на Нийла.

Пикапът потегли, друсайки се по разровената от гуми почва на паркинга. Главата на Нийла се удари в пода и тя се надигна.

— Лежи долу! — каза мъжът до нея.

След като зави и се раздруса за последен път, пикапът тръгна по равно.

Излезли сме на главния път, каза си Нийла. И отиваме на запад. В посоката, от която дойдохме.

— Накъде ни карате? — попита Шери.

— Недалеч оттук — отвърна мъжът до нея.

— Ще ни убиете, така ли?

Чувайки въпроса, Нийла усети как стомахът й се свива. Не можеше ли Шери да държи устата си затворена?