Ричард Леймън - В тъмните гори

— Не ние — отговори мъжът.

— Искам да ги опипам — каза момчето.

— Заповядай, щом искаш.

— За Бога, Шоу! — възкликна мъжът до Нийла.

— Абе, остави момчето — обади се онзи, който седеше при краката на Нийла. — Голяма работа!

— Но това не е редно!

— А кое тогава е редно, по дяволите?

— Той вече е на дванадесет години — каза Шоу, който беше бащата на момчето. — Трябва да се учи.

— Всеки път, когато ни попадне някоя по-млада, Тими се захваща с нея. Отвратително е!

— Да не би да си станал обратен, Робинс?

— Просто не мисля, че това е правилно. Ясно ли ти е? Защо да се превръщаме в банда диваци, за Бога? Следващата крачка е ние самите да започнем да изнасилваме и да…

— Това не е позволено и ти го знаеш — каза Шоу.

— Ами че това е неминуемо, по дяволите! Ако все така оставяме Тими да прави каквото си иска, скоро ще започне и да ги чука.

— Няма да го правя — нацупено каза Тими.

— Не е толкова глупав.

— Казвал ли си му някога какво направиха с Вейс?

Последва тишина.

— Не искам да те плаша, момче, но в тая далавера по едно време участваше тип на име Вейс.

— Млъкни, Робинс!

— Вейс също не беше глупав. Знаеше правилата.

— Робинс!

— Остави го да разкаже — обади се мъжът в краката на Нийла. — Добре е момчето да знае. За негово добро е.

— Та преди около шест години пипнахме една наистина готина мадама и Вейс не издържа. Трябваше да го спрем. Не знам защо не го направихме. Предполагам, че твърде много бяхме изкушени и ние самите. Затова нямахме нищо против поне да погледаме. И той я облада тук, в пикапа.

— Начука ли я? — попита Тими.

Нийла усети напрежение в гласа му.

— Няколко дни по-късно Вейс изчезна заедно с цялото си семейство. Имаше жена и три деца. Изчезнаха посред нощ направо от дома им.

— Може би са избягали — подхвърли Тими.

— Не. Крулите са ги пипнали.

— Откъде знаеш?

— Открихме някои следи — обясни Шоу.

— Така че не забравяй за Вейс, когато много ти се прииска да бъзикаш дамите, които караме.

— Всичко ще е наред, щом не ги чукам.

— Момче, опичай си акъла!

— Стига сте дрънкали! — отсече Шоу.

— Татко, може ли?

— Остави го да си начеше крастата — обади се мъжът при краката на Нийла.

— Аз съвсем малко… — настоя Тими.

— Искаш да свършиш като Вейс ли? — попита Робинс.

— Ами след като не ги чукам…

— По дяволите! — измърмори ядно Робинс.

— Почти пристигнахме — каза Шоу. — Прави, каквото си намислил, но по-чевръсто.

Тими изпълзя към главата на Шери. Коленичи и се наведе над нея.

— Не ме пипай, момче! — процеди през зъби тя. — Ще те убия, кълна се!

Тими погледна към баща си.

— Я млъквай, сестричке!

— Ами да — додаде Тими. — Отгоре на всичко си цяла крава. На кой ли ще му се прииска , от теб?

Внезапно той се излегна върху Нийла. Коремът му притисна лицето й, а ръцете му задърпаха блузата от кръста й. Тя усети как дланите му започнаха да разтриват корема й. Едната се подпъхна в колана на панталоните, навлезе в бикините й и два-три пръста я проникнаха дълбоко.

Със свободната си дясна ръка Нийла нанесе силен удар по гърба на Тими. Той потръпна и се задави. Ръката му се отдръпна. Натискът на корема му върху лицето й отслабна.

— По дяволите, Робинс! — извика Шоу. — Защо й позволи да удари момчето?

— Ами просто не очаквах!

Тими коленичи и продължаваше да кашля с изкривено от болка лице.

— Проклета кучка! — процеди през зъби Шоу.

Момчето се разплака, като едвам си поемаше въздух.

— Ах, ти… — извика то.

Малкият му, но твърд юмрук се стовари върху лицето на Нийла. Тя протегна ръка, за да отклони следващия удар, но в този миг Робинс с рязко движение отстрани от нея Тими. Момчето полетя встрани.

— Стига вече! — изрече Робинс.

— Татко!

— Я не пипай момчето ми, приятелю!

— Така ли? Та то вече се самозабравя. Държи се като лайно. Няма да му позволя да продължава. Поне по време на тази операция!

Мъжът, седящ при краката на Нийла, се обади:

— Какво ти става, Робинс? Момчето искаше да се позабавлява малко. Как така изведнъж стана толкова чувствителен? Миналата седмица дори му помагаше! Не помниш ли как стъпи върху ръката на онова момиче?

— Това не ме кара да се чувствам велик.

— Какво, по дяволите, те прихвана? Да не си станал религиозен или нещо от тоя род?

— Нещо от тоя род.

Пикапът се раздруса. Зави по черен път. Над него се преплитаха гъсти клони, през които лунната светлина не проникваше.