Ричард Леймън - В тъмните гори

Дясната й ръка бе изгорена и не вършеше работа.

Сграбчи ножа с лявата ръка и го заби в окото на изрода.

Върху рамото си усети тежка длан.

Тя се изви, замахна, но не улучи.

— Чичо Джон!

— Дай ми това!

Той грабна ножа от ръката й. С рязко движение отсече въжето, на което висеше майка й.

И двамата паднаха.

Но дойде другата жена. Онази със сабята.

Нещо шибна крака на Джени. Тя с вик отскочи. Видя как тъмно гърчещо се пипало обхваща гърлото на мъртвия безног крул. Тялото се повлече към дупката.

Около гърлото на кладенеца се мятаха безброй живи въжета.

— Да бягаме, да бягаме! — извика Джони.

И те побягнаха.

Накрая на селището, преди да навлязат в гората, Джени се обърна назад.

— Вижте! — извика тя. — То излиза цялото!

— Господи! — изрече със заекване жената със сабята. — Какво е това?

И четиримата се загледаха втрещено към кладенеца.

— Какво направихме? — прошепна жената.

— Оцеляхме — отвърна Джони. — Да се махаме оттук!

Тичаха през гората. После преплуваха реката. По пътя минаха край много крули. Някои се криеха из храстите. Други се катереха по дърветата, сякаш търсеха сигурност сред клонака. Никой не ги нападна.

Минаха и край няколко трупа. Отначало Робинс не разбираше откъде се бяха взели. Надвеси се над един от тях. Оказа се жена с разрязано гърло, която още стискаше в дланта си окървавен нож.

— Самоубийство — изрече той.

Когато пресичаха поляната с дърветата на смъртта, Робинс погледна в тяхната посока. Забеляза някакво движение сред голите им клони.

Нийла се спря и посочи към дърветата.

— Виждам ги.

Три тъмни фигури внезапно се отрониха от дърветата. Полетяха с трясък през сухите клони и се разбиха на земята.

— Хайде! — каза Робинс. — Почти стигнахме.

Нийла огледа мрака около колата. Не видя никакви крули.

Нямаше ги и в колата.

Настани се на предната седалка до волана.

Пег и Джени седнаха на задната седалка.

Джони пъхна ключа в стартера — същия ключ, който Шери забрави да вземе. А и нямаше да може да го използва, защото… Завъртя и запали. Колата потегли.

По-късно, когато вече бяха излезли на шосето, Нийла изхвърли сабята през прозореца. Проследи с поглед как, описвайки дъга в мрака, изчезна сред крайпътните шубраци. После облегна глава на рамото на Джони. Той се усмихна и я притисна до себе си.

Richard Laymon

The Woods Are Dark, 1981

Издание:

Ричард Леймън. В тъмните гори

Американска. Първо издание

Редактор: Светозар Георгиев

Корица: Michelangelo Miani / via Agentur Thomas Schück (Germany)

ISBN: 954–825-127–2

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36365

Последна корекция: 2 април 2016 в 10:20