Ричард Леймън - В тъмните гори

— Тук ще бъдеш в безопасност.

— Не ме е грижа дали съм в безопасност или не. Искам да бъда с теб.

— Ами… ще видим. Аз просто…

— Хей, вие там! — провикна се Шери през стената. — Най-добре ще е да дойдете насам!

— Ей сега — извика в отговор Джони.

Нийла седна. Не погледна към стената. Цял следобед избягваше да го направи. Ако Шери наблюдаваше отново, то тя не искаше да знае това.

Двамата с Джони се облякоха. Заобиколиха бързо къщичката и влязоха през отворената врата.

Корделия седеше на пода.

— Иска да ни съобщи нещо — обясни Шери.

— Да — каза Корделия. — Затова и ме изпратиха. Те искат да излезете.

— Каква изненада!

— Ако излезете, няма да ви убият.

— Разбира се — обади се Шери — Обзалагам се, че е така.

— Да, вярно е. Ще можете да се присъедините към тях. Няма да ви убият.

— А защо няма да ни убият? — попита Нийла.

— Те се нуждаят от вас… Имат лоша раждаемост.

— Те ни искат, за да раждаме бебета?

— Да.

— Ами Джони? Той едва ли е способен да…

— Той също може да дойде.

— Говори само истината — предупреди я Джони.

Шери се обърна към него.

— Знаеш ли за какво говори тя?

— Зная. Понякога приемат жени. Млади и хубави. За забавление. А и за разплод. Именно затова не желаят хората от Барлоу да ги подвеждат. Обаче не приемат мъже.

— Вярно ли е? — обърна се Шери към Корделия.

Момичето кимна утвърдително.

— Искаш да кажеш, че ще убият Джони? — попита Нийла.

— Предполагам.

— Ах, кучко! И защо лъжеше?

— Съжалявам — прошепна Корделия. После вдигна лявата си длан и махна мръсната превръзка от нея. — Вижте какво ми направиха!

Нийла погледна чуканчето и тутакси отвърна глава.

— Един от тях го отхапа — продължи Корделия. — Като за урок. За да ми подскажат какво ще направят, ако вас двете не ви изкарам оттук.

Шери се изсмя сухо.

— Голяма оферта, няма що. Първо ще ни чукат, после ще отхапят пръстите ни.

— И ще убият Джони — добави Нийла.

— Благодаря, но аз отклонявам това великодушно предложение — каза Шери.

Корделия ги погледна поред.

— Ако не дойдете с мен, ще ви убият.

— Не могат да дойдат тук — каза й Джони. — Ако можеха, нямаше да те изпратят да преговаряш с нас.

— Не че не могат. Но… се опасяват от някого. — Докато изричаше това, страхът, който се появи в очите на Корделия, беше такъв, че кръвта на Нийла се смрази. — Този някой го видях миналата нощ — продължи момичето с дрезгав шепот. — Той уби Бен. И е набучил главата му на кол. Всички тези глави на коловете са негова работа. Крулите го наричат Дявола. Това е неговата къща и той ще се завърне.

— Кога? — попита Джон.

— Може би тази нощ.

— Пак нещо ни баламосваш — изкоментира Шери.

— Не, честна дума. Той съществува и е… ужасен.

— Но миналата нощ не се завърна — каза Джони.

— Беше зает. Уби Бен. Можеше да убие и мен, но аз се скрих.

— Ако се върне — вметна Шери, — ще се скрием.

— Ти си луда. Всички ви ще убие. — Корделия се изправи на крака. — Аз се връщам. Ще им кажа, че не искате да се предадете.

— Не се връщай — каза Джони. — Остани тук. Ще се измъкнем всички заедно.

— Не, няма да успеете. Аз го видях. Отивам обратно при тях.

Тя направи няколко несигурни крачки към вратата.

— Корделия, недей!

— Вие сте глупаци — каза тя. Посочи с пръст към коловете. — Още тази сутрин главите ви ще бъдат там.

Сабята й беше подпряна до вратата. Протегна ръка към оръжието.

— Остави я тук! — нареди Джони.

— Добре — каза тя.

След това грабна сабята. Извъртя се и се нахвърли към Джони.

Корделия насочи острието към гърдите на Робинс, който седеше на пода. В този момент можеше лесно да го прободе.

Но преди да измине разстоянието и успее да нанесе удар по него, Нийла се хвърли в краката й. Шери отскочи към огнището. Робинс се простря на земята по гръб. Корделия изрита ръцете на Нийла. Отново се насочи към Робинс. Той изхвърли единия си крак напред и ритна сабята. Но се нарани и с вик се претърколи встрани. При това движение сабята остана закачена за крачола на джинсите му. Корди застина обезоръжена.

Шери замахна с ръжена към главата й. Но тя го отби с ръка. Нийла докопа левия й крак. Ухапа я за прасеца. Корди си освободи крака, но в същия миг Шери отново замахна с ръжена към главата й. Не я улучи. Корди се обърна и побягна. На прага на вратата ръженът я застигна и болезнено се впи в гърба й. Корделия хукна към коловете. Шери се втурна да я преследва. Ръженът изсвистя във въздуха, но не улучи. Един ухилен череп се изпречи пред Корди. Тя се наведе под напречната дъска. После коленичи и запълзя напред.