Ричард Леймън - В тъмните гори

— Със сигурност нещо не е наред — каза Нийла.

Робинс наведе дулото на пушката.

— Застреляй я, за Бога!

— Но тя идва съвсем сама — каза той.

— И какво от това?

— Изглежда като невменяема — отбеляза Нийла.

Робинс се изправи. Излезе навън.

— Джони, какво правиш? — попита Шери.

— Почакайте — каза той.

Изтича към ъгъла на къщичката. Огледа коловете от другата страна. Не се виждаха крули сред тях.

— Джони, какво…?

Без да отговори, той се втурна към задната част на къщичката. После се върна обратно при вратата.

— Всичко е наред — каза той. — Тя наистина е самичка.

— Това не означава, че ще я оставиш да дойде, нали? Я виж каква сабя носи!

— Тъкмо това гледам — отвърна Робинс. — Тази сабя ми трябва.

Момичето се спъна и падна по очи. Събори няколко колове. Повдигна глава. Застана на четири крака. После бавно се изправи, опирайки се на сабята. Погледна назад, за да види какво разстояние е извървяла. Насочи погледа си към къщичката. Залитна и вдигна ръка. Изтри потта, стичаща се по челото й.

Това нейно движение насочи вниманието на Робинс към гърдите й. Те бяха големи и лъщяха от пот. Робинс почувства, че го облива топла вълна на сексуална възбуда. Насочи погледа към корема й и тъмния триъгълник под него.

— Обърни внимание — каза Шери. — Тя е със следи от бански костюм.

Шери беше права. Гърдите и слабините на момичето бяха по-светли.

— Това е Корделия! — възкликна Нийла.

Робинс се вгледа в лицето. Беше отекло, насинено и изподрано, но не до такава степен, че да не могат да се разпознаят чертите на момичето, което беше с тях предишната нощ.

— Корделия! — извика той.

Тя кимна едва-едва.

— По дяволите! — промърмори Шери.

Залитайки, Корделия продължи да върви напред. Ту вдигаше високо крак, за да преодолее някой от падналите колове, ту се навеждаше, за да не се блъсне в напречната дъска на някой друг кръст.

— Господи, какво са й направили?

— Мисля, че е в шок — каза Робинс.

Корделия отново се спъна и падна на колене.

Робинс метна пушката на рамо. Втурна се към нея.

— Джони, това може да е трик.

— Може и така да е — съгласи се той.

Продължи да си пробива път сред коловете и се озова до нея. Тя все още беше на колене. Вдигна лице. Очите й бяха широко разтворени и някак си празни. Той пъхна ръце под мишниците й. После я вдигна на крака.

— Всичко е наред — каза й успокоително.

В отговор тя вдигна сабята.

— Джони! — извика Нийла.

Той с бързо движение хвана треперещата ръка на момичето.

— Всичко е наред — каза й повторно.

Другата му ръка обхвана кръста й и я придърпа към себе си. Притисна я до тялото си и, все още държейки я за ръката, я повдигна. Понесе я през падналите кръстове към къщичката.

Стигнаха вратата. Нийла изтръгна сабята от ръката й. Робинс я внесе вътре. Остави я да седне на пода. Тя се изтърколи на една страна и присви крака към гърдите си. Застина. После опря устни и засмука едното си коляно.

— Корделия?

Не отвърна нищо.

Робинс се обърна към Нийла и Шери.

— Най-добре е да я оставим за известно време сама.

Тръгна към вратата. Нийла го последва.

— Ще остана тук — предложи Шери. — Нужно е да има човек до нея.

— Добре.

Оставиха Шери до момичето и излязоха навън. Минаха зад къщата. Седнаха на земята. Хванаха се за ръце и заговориха тихо. После Нийла се излегна по гръб и постави глава в скута на Джони. Той погали косата й. Видя, че се прозява и я посъветва да поспи. Тя поклати глава и с тъга в очите каза:

— С толкова малко време разполагаме…

— Разполагаме с години — отвърна той.

Сълзи избиха в ъглите на очите й. Той внимателно ги избърса с длан.

Едър червенокос мъж изскочи от храстите, размахвайки голям нож. Острието проблясваше под слънчевите лъчи.

Пег се притисна към дървото, сякаш се надяваше, че мъртвият ствол ще я погълне и скрие.

— Един идва — проплака тя.

— Само един ли? — попита Джени.

— Доколкото виждам — един.

Върху голото му тяло имаше само колан и ножница. Докато тичаше, възбуденият му член се клатеше нагоре-надолу.

— Господи! — възкликна Пег.

— Какво?

— Та това е шефът на полицията Мърдок.

— Бащата на Луиз?

— Какво прави той тук?

Зад тичащия към тях мъж се показаха още две фигури. Едната беше на бременна жена, чийто изпъкнал корем се поклащаше при всяка крачка. Слабият рус мъж зад нея носеше копие.

— Още двама — съобщи Пег.