Ричард Леймън - В тъмните гори

— Не. Не мога. Не мога да те оставя да действаш на своя глава!

— Ако аз не го направя, Джони ще опита.

— Можем да го спрем. Между нас двете…

— Шери, за Бога, не си ли даваш сметка? Не можем да останем в тази къщичка. Всички ще измрем. Дори крулите никога да не пристъпят насам, дори този Дявол никога да не дойде, тук ще умрем.

— Можем да се предадем и да поживеем с крулите.

— Разбира се. Но какво ще стане с Джони?

— Да, зная. — Тя впи поглед в очите на Нийла. — Ти го обичаш, нали?

— Да.

Шери пусна китките на Нийла. Нежно я погали по лицето.

— Ох, Нийла… — прошепна тя. — Ох, по дяволите. Няма да ме забравиш, нали?

— Как…?

Юмрукът на Шери се устреми надолу и се стовари върху скулата й. И другият юмрук се насочи към лицето й. Тя се опита да блокира този удар, но не успя да си вдигне достатъчно бързо ръката. Юмрукът се стовари и разтърси главата й.

Усети как Шери освобождава тялото й от тежестта си. Опита се да надигне глава, но не можа. Чувстваше се като пияна — неспособна бе да контролира движенията си.

Шери издърпа ремъка от гърдите й. Обърна я по гръб. Изтегли пушката от рамото й. Нийла отново падна по гръб. Без ръбовете на пушката земята й се стори по-уютна.

Шери се извисяваше над нея като гигант. Бързо свали дрехите си.

— Недей! — отрони Нийла.

Шери преметна през главата си ремъка.

Нийла повдигна глава.

— Недей! — повтори тя.

— Ох, Нийла! — възкликна Шери.

Коленичи до нея.

Нийла се съсредоточи върху ръцете си. Чувстваше ги натежали, като че ли държеше големи камъни в дланите си. Опита се да ги вдигне. В този момент Шери се наведе. Големите й ръце се пъхнаха под тялото на Нийла и я изправиха. Почувства гърдите й долепени до нейните, докато устните й се впиваха в нейните устни. Притисна се в Шери с останалата й мощ. Тогава приятелката й я отпусна и тя отново се стовари на земята.

— Ти и Джони оставате тук — прошепна Шери. — Аз съм тази, която отива да доведе подкрепление.

Юмрукът й за сетен път се стовари върху лицето на Нийла.

Нийла опитваше да отвори очите си. Но не смогваше да го направи. Опитваше се да надигне глава, но мускулите на врата й не се подчиняваха.

Не се помръдна, дори когато чу Джони да вика името й.

След малко той се надвеси над нея.

— Нийла? Нийла, какво се е случило? Къде е Шери?

Най-сетне успя да отвори очи.

— Отиде… за помощ — успя да отговори.

Още цяла минута се измина, преди да успее да се изправи на крака. Облече блузата си.

— Аз щях да отида — каза тя. — Съблякох се гола, за да приличам на тях. Но Шери ме спря. Тя… Ох, Господи! — Нийла мушна ръка в предния джоб на панталоните си. — Не! Ох, Джони! — Тя издърпа кожения ключодържател.

— Моите ключове?

— Взех ги, когато те превързвах. Забравих… Когато тя… Тя направо ме нападна , Джони. Не можех… О, Боже! Какво ли ще направи сега?

Той поклати глава.

— Щом се е устремила, може да се добере до пътя. Там би могла да спре някоя кола. И ако не попадне на хората от Барлоу…

— Тя няма никакъв шанс!

— Разбира се, че има шанс. И то толкова добър… — той не завърши думите си.

— … колкото и нашия — добави тя.

— Хайде да се приберем.

Тя стегна колана на панталоните си. Джони направи усилие да се изправи, като използваше ръжена за подпора. Нийла му помогна. Облегна, се на рамото й. Запристъпяха обратно към къщичката.

Докато Нийла затваряше вратата, самотен изстрел отекна в далечината.

Погледът й срещна този на Джони.

Той не каза нищо.

Пег стисна зъби в усилие да не вика, докато момчето проникваше болезнено в нея. Джени, провесена до нея на триножник, бе все още в безсъзнание. Беше изпаднала в несвяст още по време на суровото изпитание при дърветата. На Пег й се искаше дъщеря й дълго време да не идва на себе си.

Не искаше тя да вижда всичко това.

Начинът, по който мъжете и момчетата й се изреждаха.

Другите неща…

Тя плътно затвори очи. По ъглите им избиха сълзи. Момчето се напъваше все повече между краката й. Чувстваше члена му като пламтяща цепеница в себе си. То бе последният насилник, тъй като останалите минаха по реда си.

Само четирима изнасилиха Джени. Слава Богу, че с изключение на първия при дърветата, с останалите тя беше през цялото време в безсъзнание.

Джени пое отривисто дъх, когато Пег почувства как момчето се замята лудо. Изпразни се на силни тласъци.

След това момчето се отдалечи.

Пег се завъртя се настрани. Висеше отпусната на завързаните си ръце. Краката й бяха твърде отмалели, за да я държат. Погледна надолу и под отблясъците на огъня видя, че са покрити с тъмна кръв.