Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Двамата седяха в сгъстяващия се мрак в огромния ресторант, докато слънцето най-сетне залезе. Някой запали полилеите и нагласи осветлението така, че порцелановите съдове заблестяха в златисто. Уилър подписа чека за сметката и погледна Таниша.

— Съжалявам — каза. — Ти имаш право. Проблемите ми са нищожни в сравнение с твоите. Но ти поне имаш някаква цел. Моето проклятие е, че винаги съм имал всичко. Струваше ми се, че нищо не си заслужава усилията. Нямах причина да живея, затова играех голф, свалях жените и се напивах. Щях да съм много по-добре някъде другаде.

Тя кимна учтиво, макар че не го разбираше. Той имаше пари и въпреки че парите не можеха да купят щастие, поне можеха да осигурят промяна. Какви ги говореше, за бога? Ако Таниша имаше пари, семейството й нямаше да живее в Южния централен район. Сестра й щеше да е жива. Таниша нямаше да живее с мисълта за двамата гангстери, които уби в задната стая на супермаркета. Нямаше да се буди нощем и още да вижда изненадата в очите им, докато слагаше край на безсмисленото им съществуване. Парите можеха да променят всичко това. Социалната пропаст между нея и Уилър беше непреодолима. Сякаш живееха в различни векове. Единствените общи неща помежду им бяха възрастта и фактът, че са от Лос Анджелис. Вината не беше негова. Нито той, нито тя бяха имали избор.

— Не си отивай вкъщи, Таниша — неочаквано промълви Уилър. — Това е моят пръв опит да направя нещо сериозно. Първото нещо, което искам достатъчно силно, за да зарежа всичко. Трябва да разбера защо са убили Прескот. Не знам какви въпроси да задавам. Без теб ще объркам нещата и ще се проваля.

Сутринта Таниша и Уилър закусиха в кафенето на „Пен“ и пазаруваха един час в подземния търговски център до хотела. Тя си избра бял панталон и копринена блуза, произведена в Китай. Той си купи джинси, черно поло и маратонки. После се отбиха на щанда за козметика. Сложиха старите си дрехи в брезентовата чанта, която взеха от магазина за кожени изделия, където продаваха всичко от чанти от лама до куфари от носорог, направени в комунистически Китай. Търговският център заемаше четири етажа и в девет сутринта вече гъмжеше от клиенти. Сетне взеха такси до посочения им от Джулиан адрес и застанаха за миг пред сградата на Народната милиция.

— Прилича на затвор — недоверчиво отбеляза Уилър.

Седеметажната постройка от сиви тухли беше изключително грозна и неприветлива. Имаше множество прозорчета, повечето от тях с решетки. Дворът отпред беше опасан с висока тухлена стена с дълги стоманени шипове отгоре, извити навътре като пръсти на скелет.

Двамата минаха през портите от ковано желязо и изкачиха стръмните стъпала. Отвътре сградата също беше неприветлива.

— Странно място — нервно се ухили Уилър, когато влязоха във фоайето.

На олющената сива стена имаше тясна лавица с трофеи по стрелба, спечелени от най-добрите ченгета в Хонконг, а над нея — гравирани плакети за отлична стрелба и полицейска служба. С изключение на тази украса фоайето представляваше голям сив правоъгълник с висок таван, вентилатори и жълт линолеум на пода. Като всички полицейски участъци в света, помещението миришеше на мухъл и на дезинфекционни препарати. Макар да беше десет сутринта, там нямаше почти никого. Уилър и Таниша се приближиха до бюрото и се усмихнаха на младия сержант зад него. Той беше облечен в чиста маслиненозелена униформа, препасана с войнишки колан с кобур. Значката му беше съвсем нова и блестеше. Полицейските значки бяха сменени след присъединяването на колонията към Китай на 1 юли 1997 година. Старите бяха релефни и изобразяваха търговска плоскодънна лодка на фона на хонконгските небостъргачи. Новите бяха с баухиния 3 3 Пеперудоцветно тропическо растение, кръстено на Жан и Гаспар Баухин, швейцарски ботаници. — Б.пр. , китайския символ на Специалната автономна област, както сега наричаха Хонконг.

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита на културен английски сержантът.

— Дошли сме да се срещнем с инспектор Джулиан Уинслоу и Джони Куонг. Аз съм Уилър Касиди, а това е Таниша Уилямс, детектив от полицията в Лос Анджелис.

Таниша отвори чантата, извади полицейската си значка и я сложи на бюрото. Жандармът я взе и я разгледа внимателно, като се намръщи, после й я върна и вдигна слушалката на телефона. Изрече тихо нещо на китайски, после затвори.

— Ще отворя вратата. Третата вдясно. Качете се с асансьора на шестия етаж. Той ще ви чака там.