Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Няма да зяпаме, ако имаш предвид това — каза Таниша.

Те тръгнаха по пътеката към музея.

— Под белезите бие сърцето на страхотно ченге — продължи Джулиан. — Той е героят на отдела. Награден е с Кръста на крал Джордж и с Ордена на Британската империя за изключителна смелост. Назначиха го в специалната група за разследвания на тежки престъпления. Само най-добрите отиват там. Но Джони още се занимава с уличните банди в Чан Чоу. Това е всичко.

Тримата минаха покрай парка, изкачиха стръмните стъпала и влязоха в сградата без прозорци.

Музеят на полицията наистина беше безлюден, а стените — отрупани със стари снимки. На дървения под имаше стъклени витрини с експонати. Намериха Джони Куонг в стаята с наркотиците. Беше се навел над една от витрините и разглеждаше старинна лула за опиум с красива дърворезба, безценно произведение на изкуството. Чертите на лицето му бяха напълно заличени от изгарянето. Носът липсваше, а устните бяха набръчкани, жълти и тънки като черти. Остатъците от ушите му стърчаха от двете страни на плешивата му глава. Той им се усмихна и вдигна осакатената си ръка, на която бяха останали само два пръста. Другите бяха принесени в жертва на огъня. Джулиан ги запозна и Уилър и Таниша се ръкуваха с него.

— Аз съм Джони — каза той със същия културен английски акцент, който беше характерен за образованите хора в колонията. — Това място винаги ме е изумявало. Тази лула е отнела живота на безброй хора, а е толкова красива. Погледнете надписа: „Чистият въздух освежава ума, а вечерният вятър доставя наслада на обонянието“. Много ми харесва. Съблазнителните неща в живота винаги са красиви — змиите, белите тигри и дори някои жени. Мъката на полицая.

— Благодаря, че ни помагате — рече Уилър.

Джони се приближи до прага и погледна дали някой не се опитва да влезе в музея.

— Джулиан ми каза, че се интересувате от Уо Лап Лин — усмихна се той.

— Да — отвърна Таниша. — Мислим, че може би е замесен в убийството на брата на господин Касиди и на секретарката му Анджи Уонг.

Джони стоеше пред тях с неразгадаемо изражение. Накрая кимна и рече:

— Уили Уо Лап Лин е коварен. Не е лесна плячка. Какво ще кажеш, Джулиан?

Детективът кимна.

— С Джони се опитахме да го настъпим по опашката, но получихме жесток ритник. Загубихме две ченгета.

— Сигурно имате дебело досие за него — предположи Уилър.

— Уили е роден в Цзюлун, в Града на стените — каза Джони. — Като малък е бил просяк и е изпълнявал поръчки на най-голямата криминална организация в света. В Града на стените няма закони. Това се дължи на неясното и зле оформено споразумение между Британия и Китай, според което собствеността на града е спорна.

— Знаем това — рече Уилър, — но мислим, че е вероятно Уили Уо Лап Лин да е сключил тайно споразумение с комунистите в Пекин. Сделка да се кандидатира за губернатор на колонията на изборите в средата на 1998 година. Смятаме, че сделката може да е свързана с незаконни подкупи на политици в Съединените щати и с убийствата на брат ми и на секретарката му.

— Хонконг е център на дезинформацията. Слуховете са като бездомни сираци, които търсят подслон. Приспособяват се към всякакви обещаващи нещо обстоятелства. Както Джулиан каза, няколко пъти се опитахме да предприемем действия срещу него. Дори задържахме негови доверени помощници и се опитахме да изтръгнем информация от тях, но те бяха толкова уплашени, че никой не пророни дума. Все закъснявахме с ден-два за операциите на Уили. Например отиваме в затвора и виждаме нашия информатор обесен в килията му. Трудна работа. Онези мръсници предпочитат да умрат, отколкото да предадат Уо Лап Лин.

— Ами ако съществува документ, описващ условията на сделката с Пекин? — попита Уилър. — Няма ли това да бъде неопровержимо доказателство, ако го намерим и оповестим? Няма ли да попречи на избирането му за губернатор на Хонконг?

— По всяка вероятност — отговори Джулиан. — Ако е сключил сделка с комунистите в Пекин, Уили сигурно би документирал това. Той не вярва на никого.

— Къде мислиш, че може да го е скрил? Казаха ни, че не вярвал на трезорите в банките — рече Таниша.

— Най-вероятно в централата на триадата — отговори той и погледна Джони Куонг за потвърждение.

— Къде се намира тази централа? — настоя Уилър.

— Това е стар будистки храм — обясни Джулиан, — който вече не се използва за религиозни цели. Но ще бъде невъзможно да влезем там, без да ни забележат.