— Стаята е частна — заяви възрастната жена. — Разговорът ни е личен.
— Детектив Фонг и детектив Уилямс. Имаме въпроси за снощния инцидент — каза Рей и й показа полицейската значка и картата си за самоличност.
— Кога ще свърши всичко това? — възмутено въздъхна жената, остави плоското шише на нощното шкафче, приближи се до прозореца и погледна навън.
Таниша разбра, че жената е много напрегната. А от приликата й с Уилър се досети, че е майка му.
После Уилър се усмихна и потвърди предположението й.
— Позволете да ви представя майка ми, Катрин Касиди — с пиянска словоохотливост изрече той.
— Господи, Уилър, брат ти почина, секретарката му е убита, а ти застреля двама души. Как можеш да се напиваш? Не можеш да…
Тя не се доизказа, нито се обърна да погледне присъстващите в стаята.
— Вероятно съм се напил заради всичко това, майко — изфъфли той.
Катрин се обърна и гневно го изгледа.
— Вчера сте имали много работа — рече Таниша, опитвайки се да разведри атмосферата.
— Да — ухили се Уилър.
Когато се вгледа, тя забеляза в очите му отчаяние. Беше го видяла и предишната нощ, когато се подигра със себе си.
— Страхотна стрелба — отбеляза тя.
— Провървя ми. Беше адски шибано да го направя. Прощавай за израза, майко.
— Господин Касиди — започна Рей, — смятаме, че хората, които сте застреляли, са нелегални имигранти и членове на местната банда „Бамбуковия дракон“. Всъщност те са претърсвали къщата на брат ви. По всяка вероятност са претърсили и дома на Анджи Уонг, но най-важното е, че са я убили. Всичко това стана веднага след смъртта на брат ви. Имате ли представа какво може да са търсили?
— Не.
— Може да е свързано с работата на брат ви.
— Какво се опитвате да кажете, за бога? — избухна Катрин. — Че Прескот е бил замесен в нещо незаконно?
— Още не знаем нищо, госпожо Касиди — отговори Рей. — Фактът, че секретарката беше убита веднага след смъртта му и двете къщи са били претърсени, показва…
— Сигурно не говорите сериозно — прекъсна го тя. — Имате ли представа какви клиенти и какви политически връзки имаше той? Прескот ръководеше новата предизборна кампания на Клинтън. Бил и Хилъри го поканиха два пъти в Белия дом. Той беше член на Комисията по международни търговски връзки към президента.
— Похвално — с раздразнение отбеляза Рей.
— Госпожо Касиди, искам да ми кажете името на лекаря, който ще прави аутопсия на Прескот — обади се Таниша.
— Няма да има аутопсия — отговори Катрин. — Дежурният лекар в болницата, който е приел тялото, е преценил, че смъртта е настъпила следствие на сърдечен удар. Мнението му беше потвърдено и от личния лекар на Прескот. Той имаше високо кръвно налягане. Не виждаме причина да обезобразяват тялото преди погребението, затова отказахме да правят аутопсия.
— При дадените обстоятелства не смятате ли, че би било добра идея да се уверите, че смъртта е настъпила по естествен път? — попита детективката.
— Не. Прескот почина от сърдечен удар. Ако обичате, напуснете стаята, иначе ще вдигна скандал — заплаши ги възрастната жена.
— Налага се да поискам аутопсия — настоя Таниша. — Госпожо Касиди, знам, че сте разстроена…
— Нима? Знаете ли какво е да загубите син? Син, който имаше прекрасно бъдеще? Син, който показа отлични умения в професията си и в живота… — Катрин всеки момент щеше да избухне в сълзи. — Знаете ли какво е да ви го отнемат ей така, изведнъж? И сетне полицията да намеква, че има нещо непочтено?
Таниша си спомни ъгъла на улицата в родния си квартал. В главата й отекнаха нейните викове, докато гледаше как животът гасне в очите на сестричката й. Гласът на Катрин Касиди я накара да се върне в настоящето.
— Веднага излезте оттук — нареди тя.
Разпитът се провали. Уилър беше полупиян, а майка му — изпаднала в истерия. Таниша реши да разговаря с Уилър по-късно. Кимна на Рей и докато двамата се извиняваха, раненият лениво им махна. И точно тогава тя се сети къде го бе виждала. Беше последна година студентка по криминология в университета в Лос Анджелис. Колегите й я убедиха да отиде на футболен мач между отбора на университета на Южна Калифорния и отбора на техния университет. Имаха един билет повече, пък и тя се нуждаеше от почивка след всекидневния дванайсетчасов маратон на учене, затова се съгласи. В полувремето някакъв откачен докара боядисания си в яркочервено и златисто фолксваген в южния сектор на стадиона и ги заля с бира. Изцапа синята й копринена блуза. Сетне охраната го подгони, изкара го от колата и го арестува.
Читать дальше