Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Чакайте малко — обади се Парди. — Нима предлагате да изтегля екипа за обезвреждане на ядрени оръжия и да ги пусна да претърсват лабиринта от канали отдолу? Имаме само един час, преди да качим Уили на самолета или да го уведомим, че блъфът му не е успял. И в двата случая бомбата сигурно ще бъде взривена.

— Ще се престорим, че играем по свирката му — предложи капитанът. — Ще го качим на микробуса под строга охрана и ще го изведем от летището. Така ще имаме възможност за избор и ще спечелим време.

Рик Верба беше длъжностното лице с най-нисък ранг от присъстващите, но беше трудно да възразят срещу здравия разум, затова постъпиха, както той каза.

Уилър и Таниша вървяха бавно в мастиленочерния мрак. Държаха се за ръце, защото тунелът представляваше извита тръба, пълна с хлъзгави водорасли и мъх. От време на време единият се спъваше и трябваше да разчита на другия, за да запази равновесие.

Изведнъж Уилър чу шляпане във водата пред тях и стисна ръката на Таниша, за да я накара да спре.

В тунела имаше някого. В мрака се чуваха стъпки и плискане на вода. Той не можеше да рискува да запали фенерчето. Трябваше да предположи, че срещу тях върви човек, при това въоръжен. Напъха фенерчето в задния си джоб, за да освободи дясната си ръка, после бръкна в колана си да провери револвера. Пушката за акули бе на рамото му. Уилър безшумно я свали и насочи дулото напред, прицелвайки се по посока на звука. Беше тъмно като в рог, но наред със стъпките се чуваше и дишане. Човекът беше само на няколко метра от тях.

Таниша изохка, когато някой се блъсна в нея. Уилър усети раздвижване от лявата си страна. Спътницата му извика и падна. Последва кратка схватка. Уилър не виждаше нищо, но вървеше по посока на шума. Младата жена изпищя, но писъкът й бе прекъснат от клокочене, когато водата напълни устата й.

Уилър безпомощно протегна ръце. Чуваше, че Таниша се дави и се задушава, но не можеше да я намери в непрогледния мрак. Сети се за фенерчето, извади го и го запали.

Те бяха на три метра от него. Млад китаец седеше върху нея и натискаше главата й във водата. Уилър се опита да зареди пушката, но в бързината я изтърва. Сухоземния дракон го погледна. Очите му изглеждаха демонични на слабата светлина на фенерчето. Пусна Таниша, извади автоматичен 7.65-милиметров пистолет и стреля по Уилър.

Звукът беше оглушителен. Куршумът изсвири покрай ухото му. Уилър отскочи назад и фенерчето се изплъзна от ръцете му. Потъна във водата, но не угасна и освети стените на тунела със слабия си лъч.

Извади револвера и го насочи към неясния силует на младия китаец. Паникьосан и дезориентиран от тъмнината и водата, Сухоземния дракон отново стреля напосоки и ушите на Уилър отекнаха от експлозията. Куршумът одраска стената до главата му. Той се прицели, като се молеше на Бога Таниша да не стане и да не се изпречи пред дулото на револвера му, и натисна спусъка. Изстрелът отекна точно когато фенерчето угасна и отново се озоваха в непрогледен мрак. После Уилър чу стъпки. Някой го блъсна по рамото, мина покрай него и продължи към изхода на канала. Уилър падна на колене, обърна се към бягащия китаец и стреля два пъти. Куршумите рикошираха в бетона и изсвистяха някъде в тъмата. Той не чу стенание, нито падане на тяло във водата и бавно тръгна към Таниша.

— Тиша — прошепна той. — Добре ли си?

Тя се закашля, сетне повърна, изплю се и каза:

— Каква гадост.

— Добре ли си? — повтори той и най-сетне успя да хване рамото й.

— Ако не броиш литъра помия, която изпих. Улучи ли го?

— Мисля, че не.

Той й помогна да стане и двамата се заслушаха в тишината.

Самолетите бяха престанали да излитат и сега те чуваха само собственото си дишане.

— Пушката в теб ли е? — прошепна Таниша.

— Изпуснах я.

— Запали фенерчето и я потърси. Може би патроните още са сухи.

— Изтървах и фенерчето.

— Браво.

— Никога не съм твърдял, че ме бива за такива неща. Само съм на разположение.

— Да вървим — каза тя и отново го хвана за ръката.

Двамата насочиха напред револверите и тръгнаха бавно и колкото е възможно по-безшумно.

Фу Хай чу изстрелите, които прозвучаха като далечни фойерверки в тунела. Той приклекна в мрака, стискайки в едната си ръка незапаленото фенерче, а в другата — пистолета, който Сухоземния дракон му бе дал. Имигрантите бяха изпаднали в паника и говореха едновременно. Фу Хай се сниши още и хвана с две ръце руския автоматичен пистолет. Сетне, за да успокои по-скоро себе си, той подхвана популярна песен, която всяко дете в Китай знаеше, независимо на какъв диалект говореше. Един по един, имигрантите се присъединиха към него. Децата като по чудо спряха да плачат. Докато клечаха във водата и тихо пееха, Фу Хай се запита какво да направи по-нататък.