Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Детето беше слабо и мръсно. На мексиканския кораб нямаше вода, с която да го изкъпят. Фу Хай погледна бебето.

— Гладно е — добави жената. — Ако имаше храна…

Фу Хай реши да му даде част от провизиите в раницата. Свали я от раменете си, отвори я и извади тежка метална кутия с размери четирийсет и пет на шейсет и дълбочина седемдесет и пет сантиметра. Отстрани имаше надпис на руски и той помисли, че е взета от руския военен резерв. Кутията беше заключена и имаше катинар, прикрепен към два кожени ремъка. Фу Хай се опита да ги скъса, но те бяха закачени за яки метални куки.

— Ли Фенг има нож — каза жената и отиде да го вземе.

След няколко минути се върна и му даде грубо направен нож с късо острие и ръчно издялана дървена дръжка. Той го пъхна под кожените ремъци и ги сряза, после отвори широко кутията.

Вътре имаше някакво устройство. От друга, по-малка кутия се подаваха два цилиндъра и няколко жички. Капакът й беше запоен. Към разноцветните жички беше прикрепен часовников механизъм. Той долепи ухо до него, заслуша се и чу тиктакане.

— Какво е това? — попита жената.

Фу Хай не отговори. Беше озадачен, но мислеше, че кутията много прилича на бомба.

Ал Катсукура се обади на бреговата охрана, използвайки радиопредавателя на борда на „Поток от пари“. Каза им номера на полицейската си значка и помоли да го свържат с Рик Верба. След няколко минути вече говореше с капитана.

Разказа му набързо какво се бе случило и че Таниша и Уилър са в канала под летището и търсят изчезналите нелегални имигранти.

— Шегуваш се — отговори Верба.

— Капитане, тук става нещо. Намерихме раница като онези, които носеха бандитите от „Бамбуковия дракон“, когато се качиха на „Хорнблоуър“. Беше произведена в Китай.

— Половината боклуци, които се продават в Лос Анджелис, са произведени в Китай — изръмжа той, но вече обмисляше въпроса. Подобно на всички ченгета, и той не вярваше в случайните съвпадения. В полицейската практика това обикновено бяха грешки на престъпника, от които ченгетата можеха да възползват.

— Те смятат, че бомбата е под летището?

— Не го казаха с много думи, но според мен мислят така.

— Онези копелета ще взривят двеста от техните невинни хора заедно с летището? Защо? — зачуди се Верба.

— Има една стара поговорка, която Рей Фонг все ми повтаряше. „Когато зайците умрат, с хрътките, които ги гонят, е свършено.“ Нелегалните имигранти са зайците, капитане. Ние сме хрътките. Загинат ли онези китайци, ние няма да разполагаме с нищо. Никой няма да свидетелства срещу Уили и…

— Ясно, разбрах — нетърпеливо го прекъсна той. — Къде си?

— Намирам се на риболовна яхта, закотвена на четиристотин метра от края на северната писта. Те са много повече от нас. Търси риболовна яхта, капитане. Бяла. Дълга шестнайсет метра. Отводният канал е срещу нея, на около двеста метра на юг. Изпрати подкрепления. Ще следя тази честота, докато наблюдавам канала, но след като вляза в тунела, ще изляза от обхвата.

— Не влизай в тунела — заповяда Рик Верба. — Не искам трима души да изчезнат под летището. Стой на плажа и чакай подкрепленията.

Рик Верба слезе в мазето на общината и двама мъже от Националната гвардия с пушки „Браунинг“ препречиха пътя му. Той им показа значката си и те я погледнаха недоволно.

— Трябва да говоря с Картър Дехавиланд — каза Верба.

Двамата стражи поклатиха глави. После вратата в дъното на коридора се отвори и генерал Кларк тръгна към банята.

— Хей, генерале! — извика Верба. — Знам къде е бомбата.

Това беше малко преувеличено, но Кларк се закова на място.

След две минути Рик Верба стоеше в залата за извънредни ситуации и разказваше.

Когато свърши, генерал Кларк го погледна възмутено.

— Вие не знаете дали там има бомба. Само предполагате , че в онзи канал има нелегални имигранти, които се крият от властите.

— Е, може и да е така — призна той, — но по една случайност тези нелегални имигранти са изведени от Хонконг от триадата „Чин Ло“. По една случайност Уили е водачът на тази триада. По една случайност бомбената заплаха се случва в деня, в който групата имигранти пристига тук и се скрива под летището, където на шест метра над главите им вашият екип по издирване и обезвреждане на ядрени оръжия търси ядрена бомба. Обичам приятните съвпадения от време на време, но тази случайност е върхът.

— Мисля, че сме попаднали на нещо — каза Дехавиланд. — Може би трябва да търсим бомбата там долу.