Стивън Канел - Мошеникът

— В Модесто не е лошо, но виждал ли си фермите край Оук Крест? Там е страхотно. Има много тръби над земята.

— Не съм бил там, но ще проверя. Може ли да поканя теб и семейството ти на вечеря днес?

— Разбира се. Ще бъде чест за нас.

— Къде бихте искали да отидем?

— До Кийтс има едно заведение на име „Ред Барн“. На магистрала 17. Какво ще кажеш?

— Около седем и трийсет, Стив. Търся предприемач по бояджийски услуги. Мислиш ли, че ще можеш да привлечеш някой от семейството?

— Досетих се, че може да поискаш това. През лятото сме тук цяла група. Десетина ще ти свършат ли работа?

— Да. Довечера ще сключим сделката.

— Ще бъде удоволствие за мен.

Биано затвори. Виктория изсвири трите ноти. Звучаха й познато. Сетне го погледна озадачена.

— Първите три ноти от „Приспивна песен“ на Брамс — каза Биано. — Той ми изсвири последните три.

— Тогава сега знам една семейна тайна.

— Само че сменяме мелодията всеки месец и трябва да знаеш в кое музикално издание да погледнеш, на коя страница и коя песен. Това е вариантът на кода, използван от шпионите през Първата световна война.

— И всеки месец всеки член на вашето семейство си купува музикалните издания и запаметява мелодията?

— По-добре е, отколкото да попаднеш в затвора, защото си се доверил на неподходящ човек.

— Ами ако си глух?

— Ние застрелваме глухите деца, които се родят в нашето семейство — отговори той. На изразителното му лице играеше усмивка.

— Идеално решение. Как не се сетих досега? — усмихна се тя.

Качиха се в колата и Биано намери град Оук Крест на картата, после излезе от паркинга и се отправи на изток.

Оук Крест беше красиво зелено градче. Ясното калифорнийско слънце грееше над тучната долина. Биано напълни белите си дробове с чист въздух.

— На какво ти мирише? — попита той.

Виктория пое дълбоко дъх и отговори:

— На люцерна.

— Не, там долу под люцерната… под почвата, дълбоко под еруптивните скали, в онази моноклинала?

— На петрол — ухили се тя.

— И на мен — усмихна се той.

Двамата потеглиха да търсят подходяща ферма. Биано мислеше, че Стивън Бейтс има право. Мястото беше идеално. Преди всичко много красиво.

— Винаги е хубаво да заведеш мишената в красива обстановка — обясни той. — Това ги кара да се чувстват добре. Много е трудно да продадеш терен в пустинята.

В Оук Крест, Калифорния, имаше много зеленина. Старите дъбове хвърляха сянка над двулентовото шосе като чепати посетители от друг свят. Сградите бяха построени в провинциален стил, дървени и ярко боядисани. Там, където нямаше люцерна, на живописни стада пасяха добитък или коне.

Биано търсеше определена обстановка и я намери в Кал Оук Фарм. Във фермата, както почти навсякъде в околността, отглеждаха люцерна. Напоителните тръби бяха големи, но се нуждаеха от боядисване. Простираха се на километри, чак до насипа, по който минаваше шосето. Имаше грамадни цистерни с вода в помощ на растениевъдството по време на честите засушавания в Калифорния. Цистерните изпъстряха пейзажа като големи двойни кутии с хапчета. В падината до реката лениво пасяха коне. Беше много красиво, но идеалното беше, че на отсрещната страна на улицата имаше голяма строителна компания, която не работеше. Една ръждясала табела, висяща на две вериги, се полюшваше на следобедния ветрец. Канцелариите заемаха три етажа и имаха прозорци с шлифовани стъкла с изглед към красивата като на пощенска картичка ферма от другата страна на пътя.

Биано спря форда и се прехвърли през портата. Преди да се върне, той преписа името на агентката на недвижими имоти от табелата на прозореца и й се обади от клетъчния телефон на Виктория. Обясниха му, че може да наеме собствеността за месец, при това на много приемлива цена. Биано каза, че пак ще се обади. Искаше да бъде сигурен, че ще сключи сделката за фермата, преди да наеме имота на строителната компания.

Слезе от колата и отново огледа цистерните и километрите метални тръби, подсилващи просторния пейзаж.

— Мисля, че намерихме нашето пасище за лосове — каза той.

Да му го начукам на Тексако Филипс, мислеше си Томи, докато седяха в апартамента му с изглед към Бродуок. Калиопа пазаруваше като обезумяла, търсейки „сладки дрешки“ за пътуването до Бахамските острови. Тексако седеше срещу Томи. Лицето му беше зачервено, а шевовете на тъмнорозовото спортно сако за хиляда долара щяха да се спукат. Да го убиеха, Томи не можеше да разбере защо брат му държи това смърдящо тъпо лайно.