Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Вниманието на д-р Бенедикт бе привлечено отново от телевизионния екран — навреме, за да чуе как Чарлз Гибсън пита Пийт за съдбата на петимата на борда на „Скот еър“ 50, с какво се занимават в момента.

— Джери, бордовият инженер, вече е разведен и живее близо до седалището на компанията в Колорадо. Възстанови се бавно. Особено тежко бе засегнат десният му крак, но има надежда, че скоро отново ще почне да лети.

Пийт продължи с кратки съобщения за сегашните занимания и местожителството на останалите четирима от 727.

— А какво стана с онзи човек от Маями — попита Чарли, — който, според вас, нарочно е заблудил Скот Макей, че той и екипажът му са отговорни за това, че са натоварили не който трябва палет, а онзи с бомбата, като не са взели товара, който е трябвало да натоварят.

— Уволнили са го, след като е излъгал конгресната комисия — отвърна Пийт — и сега е подсъдим за лъжесвидетелство.

— И какъв е изводът от тази история, Пийт? Едва избегнахме онова, което си сложил като заглавие на книгата си — „Танцуващата Медуза“, а технологията още не е известна. Знаем, че е била разработена еднолично от ядрен учен, но няма данни как го е направил…

— Никакви — отвърна Пийт Кук, — и всеки средно интелигентен човек не би искал никога това оръжие да бъде създадено, а още по-малко — да бъде използвано отново. Но може да се очаква нашето правителство да се готви да разбере как да построи точно онова оръжие, което първоначално бе отхвърлило с неубедителния довод, че трябва да го разработим в случай, че някой друг пръв се добере до технологията.

Интервюто завърши с ръкостискане и пожелания за успех. Луис Бенедикт обаче бе потънал в размисъл.

Той остави кафето, изправи се и се затътри към гаража, където бе складирал кашоните си. Беше си спомнил за нещо в пакета, който Роджърс Хенри му бе пратил преди много време — в него имаше чертежи на мигновен ядрен взривател. Имаше и компютърна дискета, стара осеминчова дискета. Навярно тя съдържаше същите проекти и той някога ги бе одобрил, ала сега се сети, че всъщност не бе изчел всичко, съдържащо се в дискетата.

Осеминчовите фпопидискови устройства бяха изчезнали в края на осемдесетте години, ала той още имаше едно на компютъра си. Включи го и мушна дискетата.

Както и очакваше, файловете съдържаха същите подробности за „спусъка“ и той ги прегледа внимателно, преди да извади дискетата.

Имаше обаче нещо странно. Дискът обявяваше, че е пълен, а обемът на файловете, които той видя, заемаха по-малко от една трета от капацитета му. Това означаваше, че имаше скрити файлове, които не фигурираха в главната директория.

Луис напрегна паметта си да се сети за верните кодове, най-сетне си спомни достатъчно, за да отвори информацията, която обикновено не излиза на екрана и пред очите му се появи огромен файл.

Отвори го и видя, че цялото му съдържание бе кодирано. Програмата за разчитане бе заровена в някой друг кашон с архиви. Стана единайсет преди обяд, преди да я намери и да седне пред стария екран и да вкара съответните команди.

Екранът изведнъж се изпълни с чертежи и диаграми, формули и числа. И — с обръщение, адресирано към него:

Поздравления, Луис, успял си да разгадаеш неособено сложния шифър. Онова, което следва, е свръхсекретно и е известно само на мен. Успях да открия по принцип теоретичната основа за „Медуза“. Следващите ми бележки са за секретния архив. Моля не копирай и не отпечатвай всичко това, а само го запази грижливо. Ако нещо се случи с мен, ти ще бъдеш единственият, който държи ключа за разгадката. Използвай го мъдро, но не забравяй през какво преминахме, за да го постигнем.

Луис Бенедикт веднага излезе от програмата и угаси компютъра. Сърцето му биеше до пръсване. Беше на път да започне правителствена програма, чиято цел бе да открие онова, което бе пред него, и ако успееха, светът пак щеше да се изправи пред нови средства за причиняване на страдания. Ръцете му трепереха, докато прибираше дискетата в калъфката й, след което я мушна в папката.

Следобедът се точеше мъчително бавно. Той бродеше из всекидневната и кабинета си и се опитваше да реши какво да прави. Дали да се обади на Пийт Кук? Трябва ли да позвъни на Пентагона? Кой би трябвало да узнае, кога и как?

Към осем часа вечерта още не бе взел решение. Към единайсет, огънят, който пращеше в камината, най-сетне му подсказа единственото решение.

Луис Бенедикт отиде до потъналия в сумрак гараж и извади папката с дискетата в нея. Върна се във всекидневната, спря за миг, преди да отмести преградата пред камината. С едно плавно движение хвърли папката в огъня и тя падна досами най-близкия език на пламъците.