Джон Нанс: Проектът „Медуза“

От своята гледна точка ОБК прецени, че 727 ще се изхлузи заднишком от кораба. Вече бе твърде късно, разбра той. Поради някаква причина екипажът не можеше да използва спирачки, а неговият собствен екип на палубата нямаше как да преметне верига през колесниците и да вдигне бариера навреме.

Четирите колела на главните колесници бяха вече на метър от ръба, ала имаше някакъв шанс самолетът да спре, когато колесниците прескочеха ръба и коремът на машината се удареше о палубата.

Ала той знаеше, че много по-голяма бе вероятността носът на самолета просто да се повдигне и 727 да се плъзне назад извън борда.

Дълбоко в тръбопроводната система на спирачките въздухът под налягане, изпуснат преди секунди от аварийната бутилка, най-сетне преодоля различните клапани и бутала, притисна хидравличното масло до необходимото налягане и колелата на главните колесници веднага престанаха да се въртят.

Навън кипеше бурна дейност. През дъждовната пелена, която изведнъж се бе спуснала над палубата, Скот видя няколко матроси от палубната команда да се съсредоточават под самолета му със спирачни обувки за колелата, въжета и в същото време усети как скоростта падна и разбра, че командирът навярно бе наредил „стоп“ на машината. Усети и как предният колесник се обвързва с вериги, за да се задържат на място. В този миг по говорителите на тавана прозвуча нечий глас:

— „Скот еър“, не отпускайте спирачките и не отваряйте задната врата. Опашната част на самолета виси над водата.

— Разбрано — потвърди Скот.

Мощни прожектори осветиха цялата летателна палуба, капките на шибащия почти хоризонтално дъжд заблестяха под тъмносивото небе, което още се виждаше в сумрака след залеза. За Скот тази сцена бе едновременно и позната, и сюрреалистична, все едно никога не бе напускал кораба.

Ала ето че бе отново тук, този път на борда на авиолайнер.

Сякаш отникъде на вратата на кабината се появиха двама матроси с шлемове и противодъждовни облекла и бързо се ориентираха в обстановката. В преносимата радиостанция излаяха някакви заповеди, а единият клекна да развърже Джери.

Скот остана в шок сякаш цяла вечност, докато най-накрая не усети, че Линда разтрива рамото му. Потупа я по ръката и чу как нейният колан щракна почти едновременно с неговия. Скот се обърна в креслото си, неподготвен за вълната на женственост, която го погълна: тя го обгърна с ръце, притисна буза о неговата, а тялото й леко потръпваше в усилията й да си поеме дъх.

— Ти успя! — прошепна тя. — Успя, успя, успя! Това е удивително!

Скот също бавно я прегърна, а Док отмести назад креслото си, въздъхна, след това се наведе и плесна протегнатата напред длан на Вивиан.

На вратата на кабината се появи още един матрос, а двама други внимателно понесоха Джери на носилка.

— Хайде, всички. Веднага! Трябва да ви измъкнем оттук.

Матросите загърнаха Вивиан и Линда в широки дъждобрани, подадоха други два на Скот и Док. Двамата пилоти ги последваха през предната врата по металната стълбичка, която неколцина матроси държаха. Вятърът бе невероятен, напираше да ги събори, ала вече намаляваше под осемдесет мили в час, след като скоростта на „Айзенхауер“ спадаше.

Неколцина приведоха Линда и Вивиан и ги поведоха тичешком към острова, но един матрос хвана Скот и Док за ръцете и ги накара да погледнат в посоката, която сочеше.

— Какво? — изкрещя Скот.

— Командирът настоява да видите това, сър! — отвърна му крещейки матросът, като сочеше с показалец опашката на 727.

Носовият колесник на боинга вече бе привързан към палубата с вериги; щеше да остане така, докато го закачи палубният влекач да го изтегли напред.

Ала матросът сочеше главните колесници и Скот проследи погледа му, вкаменен от гледката, която първоначално му се стори оптическа измама: колелата на главните колесници сякаш бяха спрели на самия ръб на летателната палуба на „Айзенхауер“.

Ала не бе измама.

До ръба имаше не повече от тридесетина сантиметра.

Военновъздушна база „Райт-Патерсън“, Охайо — на борда на ВВС Едно

На следващата сутрин — 20 септември — 11:15 ч. източно време

Президентът влезе в разположената на борда част от Звездния кабинет и кимна на събралите се в Пентагона висши военни.

— Господа, докато седяхме тук, в „Райт-Патерсън“, вие очевидно сте прекарали ужасна нощ там, във Вашингтон, но съм доволен да науча, че домовете и семействата ви са преживели невредими урагана.