Джон Нанс: Проектът „Медуза“

— Сто метра, Скот.

Височината бе абсолютно точно измервано разстояние от корема на самолета до повърхността на океана, който бе на повече от трийсет метра по-ниско от ръба на плаващата писта.

Изведнъж се озоваха в зона на тежка турбулентност, която принуди Скот да задвижи бързо щурвала в няколко посоки, за да не губи посоката на спускане. Можеше да си представи колко плашещо би трябвало да изглежда това люлеене на боинга от борда на самолетоносача, особено пък от гледна точка на ОБК — офицера по безопасност на кацането — който ръководеше сигналното оборудване.

Краят на дясното крило влезе в струята на турбулентност, предизвикана от обтичането на „острова“ и 727 се наклони леко надясно, но Скот се пребори да го изправи без да изгуби посоката към средата на пистата.

— Сто метра — обади се Док.

Това са шейсет метра до палубата , напомни си Скот.

Видя няколко матроса, приклекнали около зоната за кацане, видя мрежата, издута назад в удивителната буря, предизвикана от скоростта на кораба. Бутна леко щурвала напред, за да се върне в траекторията на спускането, но веднага трябваше да компенсира, за да не падне твърде бързо.

Палубата пропадна рязко, след като носът на кораба се издигна, ала Скот бе готов за това, задържа ъгъла на атака и изчака кърмата да се издигне отново. Прибързването можеше да се окаже катастрофално. Трябваше да следва очертанията на „кюфтето“ и да държи с периферното си зрение средата на кораба.

Щурвал — напред, спирачки — до дупка, веднага щом докоснем пистата , припомни си на ум той. Никакъв реверс, никакви задкрилки.

— Шейсет и седем метра и половина, скорост с петнайсет мили над зададената — обади се Док.

Веднъж, преди години, бе управлявал вертолет „Сий кинг“ при приземяването му на палубата и усещането бе доста сходно.

Скот поклати леко глава, за да прогони спомена. Беше опасно. Тук управлението бе по-различно. Това бе 727, който искаше тяга и управление на глисадата. Той не кацаше, а летеше към точката за кацане.

— Шейсет метра.

Кърмата на кораба сякаш се надигна срещу него, потрепери, после пропадна рязко и точката, към която се спускаше изведнъж се оказа твърде ниско под него. Ще се върне, напомни си той, а и тъй като се движеше твърде бавно спрямо палубата, можеше да я изчака.

— Четирийсет и осем метра — почти сме на място — съобщи Док.

Кърмата продължаваше да пропада, а точката, към която се бе насочил, се отместваше напред, към мрежата. Не искаше да каца толкова напред, но трябваше да изчака повдигането на кърмата.

Ала изкушението да насочи боинга надолу бе твърде голямо и Скот несъзнателно отпусна малко щурвала и промени траекторията на глисадата — точно когато носът на кораба се заби и се зарови в огромна вълна.

Пистата на палубата се втурна към него с неочаквано голяма скорост. Оставаха им още няколко метра, преди носовият колесник да прелети над задния край на палубата, който, както Скот забеляза, се издигаше и заплашваше да се превърне в бариера, вместо в праг, който да прекрачи.

Той даде газ и дръпна щурвала твърде рязко, от което боинга подскочи с почти петнайсет метра над предполагаемата траектория на спускане, ала все още в рамките на допустимото.

Кърмата достигна най-високата точка на издигането си и започна отново да се спуска. Кабината и носовият колесник бавно прелетяха над задната част на пистата и той усети как самолетът дрейфува надясно.

Не, корабът се движеше наляво !

Палубата се надигна към тях заплашително бързо.

Скот бутна ръчките на газта напред и дръпна щурвала назад, за да прекрати приземяването, след като и ОБК в същия миг размаха ръце, за да даде знак да се махат. Носът на боинга се вдигна, ала не достатъчно бързо, за да предотврати удара на главните колесници о палубата със страхотна сила — първо левият, а после и десният.

Неравномерното спускане изхвърли боинга отново във въздуха под опасен ъгъл и Скот рязко дръпна щурвала и зави наляво, за да се отстрани от палубата.

— Скот. Нямаме гориво за нов подход! — извика Док.

— Аз просто… издигам се малко встрани, за да се прегрупирам — изрече с мъка Скот.

— Заемаме отново позиция — извика по микрофона Док. — Няма да преустановяваме захода.

— Оттеглете се, „Скот еър“! Върнете се и предприемете нов заход.

— Не! — отвърна Док. — Нямаме време. Горивото ни почти свърши.

Скот стабилизира самолета на стотина метра височина, малко вляво от кораба и дръпна ръчките на газта, докато индикаторът за скоростта не слезе под маркера за 108 мили в час. Самолетоносачът бе на практика неподвижен — така го виждаха през прозорчетата вдясно, краят на пистата бе в общи линии пред главните колесници на боинга. Скот бутна леко щурвала напред и спусна 727 до около петнайсет метра височина над палубата, видя, че кърмата отново пропада и зачака следващото й издигане.