Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете в пентагонскта част на Звездния кабинет огледа другите офицери, преди да се изправи очи в очи с президента.

— Да, с няколко незначителни изключения, сър. Много от нас понесоха имуществени щети… както и вие, впрочем.

Президентът кимна.

— Казаха ми, че ще мине известно време, докато Западното крило изсъхне, но освен счупени прозорци и няколко измокрени килима, не вярвам, че сме изгубили нещо с историческа стойност. — Той замлъкна и огледа мрачните лица около отсрещната страна на масата. — През последния час проведох съвещание с хората в Ситуационната зала за щетите от урагана, но това наше събиране сега е за „Медуза“. И тъй, готов ли си да ни информираш, Джон?

Председателят склони глава към командващия военновъздушните операции.

— Да, сър, но тъй като генерал Кини изнесе тежестта на битката вчера следобед, го помолих той да ви осведоми.

Ралф Кини пое дълбоко дъх, изправи се, прокара пръсти през черната си коса и погледна бележките си. Много ясно съзнаваше, че президентът беше бесен на висшето ръководство на ВВС само преди осемнайсет часа, усещаше не по-малко остро смазващата умора, която се бе натрупала през тези трийсет часа, прекарани на крак.

Той нарочно не погледна към празния стол, където би трябвало да седи началник-щаба на ВВС. Четиризвездният генерал бе уволнен на бърза ръка още около полунощ.

— Господин президент, както добре знаете, бомбата, с която се сблъскахме вчера, се оказа наистина това, което твърдеше за нея създателят й: двайсетмегатонно термоядрено оръжие. Ключовият въпрос е: дали тази бомба би могла да се окаже и някакво екзотично оръжие с усилено електромагнитно лъчение?

— И какъв е отговорът? — попита президентът.

— С две думи — не сме сигурни. Когато бомбата експлодира, се случиха някои странни неща и ние просто не разбираме какви бяха те и какво означаваха.

Президентът се наведе напред.

— Разкажете ми, генерале.

— Ами, сър, ако детонирате стандартна бойна глава на няколко метра от морското равнище от такова разстояние до брега, трябва да очаквате електромагнитна вълна, както ще очаквате и да създаде проблеми на незащитените електронни устройства. Точно това се случи по Източното крайбрежие, както във въздуха, така и в морето. Нищо необичайно, просто очаквано разрушаване на изложената на лъчението електроника в летящи самолети, кораби в района и в крайбрежните градове от Ню Йорк до Чарлстън. Нанесени са сериозни щети върху телефонните и телекомуникационните връзки, компютри от всякакъв вид или са унищожени, или най-малкото са излезли от строя. Списъкът вече е доста дълъг, но тъй като по същото време „Сигрид“ бе връхлетял върху брега и на доста места имаше прекъсвания на електрозахранването, навярно няма да разберем пълния размер на щетите, докато офисите, банките и общинските служби не се опитат да пуснат отново компютрите си. Няма да се опитвам да изброявам всичко сега, но би трябвало да знаете, че предохранителните мерки, които наредихте за спирането на транспорта, определено подействаха. Имаме само един инцидент във въздухоплаването: на „Еърбъс-340“ на „Ер Франс“, с полет към летище „Кенеди“, двигателите изгаснали, но в последствие екипажът е успял да ги задейства. Всички останали самолети бяха приземени и в безопасност, когато бомбата избухна. Същото се отнася и за железниците. Електротабла и стрелки полудяха, ала тъй като нищо не се движеше, нямаше и катастрофи.

— Това е добре — рече президентът. — Но нека се изясним. Бомбата е предизвикала обичайния ЕМИ, който е причинил известни щети, но не е възпроизвела тъй наречената Вълна на „Медуза“. Това ли искате да кажете?

Генерал Кини поклати глава.

— Би ми се искало да е така, сър, но не е. Има още нещо. Чудовищната електронна катастрофа, от която се бояхме, не се случи, но стана нещо необяснимо, което може да се окаже и ново явление. Веднага след онази експлозия и в продължение на трийсет секунди имаше продължителна и безпрецедентна вълна в електромагнитния спектър, която изключи компютрите в район, простиращ се чак до Сейнт Луис, и причини повреди и сривове в електроснабдяването чак до Калифорния и щата Вашингтон. Не съществува известен нам начин това да стане, но то е факт.

Президентът изглеждаше озадачен.

— Значи устройството наистина е предизвикало Вълната на „Медуза“, само че по-слаба?

Преди да отговори, Ралф Кини погледна двамата учени, които седяха до него.