Джон Нанс: Проектът „Медуза“

— Ще изчакам върха на това издигане и просто ще се наместя над палубата и ще се спусна отляво — каза Скот.

— Разбрано, но побързай, Скот! Започвам да се страхувам, като гледам показанията на датчиците за горивото.

Гласът на ОБК изпращя по говорителите, ведно с рева на вятъра, който нахлуваше в микрофона му.

— „Скот еър“, не можете да заходите от тази позиция. Махайте се. Повтарям още веднъж, отстранете се и заходете отново.

Док натисна бутона на микрофона.

— Момчета, това ще е като подход на коптер от лявата четвърт на палубата. Схванете идеята и се подгответе. Времето ни изтича.

Кърмата вече почти бе стигнала най-високата си точка и Скот отмести щурвала достатъчно, за да се плъзнат леко надясно, като задържаше боинга на петнайсет метра над палубата. Прекосиха това разстояние на практика с нулева относителна скорост спрямо самолетоносача.

Сега буквално висяха във въздуха на около дванайсет метра над летателната палуба, относителните скорости на самолета и на кораба бяха в абсолютен синхрон — около нулата — и това бе толкова удивителна гледка, че на Скот му се прииска да спре и да й се наслади.

Но все още се намираха в опасно положение и той се приготви да бутне щурвала напред и да се спусне. И точно в този миг горивото на двигател номер три свърши и той млъкна с едно последно изпукване.

Самолетоносачът оставаше засега неподвижен, ала после започна да се измъква изпод краката им, отначало бавно, а после главните колесници на 727 се понесоха назад над оставащата им писта.

Скот и Док едновременно осъзнаха какво се бе случило.

— Горивото свърши! — извика Док, а ръката на Скот тласна трите ръчки на газта до край. Още малко движение назад и колесниците щяха да се окажат над водата, зад кораба. Трябваше да се приземят веднага!

Скот бутна бързо щурвала напред и спусна боинга върху люлеещата се на тринайсет метра под главните колесници палуба.

От гледната точка на ОБК 727 висна над главата му като малък дирижабъл и той не можа да измисли какво да каже на пилота, след като големият авиолайнер просто доплува над палубата и… остана там.

Изведнъж самолетът започна да се придвижва назад, увиснал над мястото за кацане — отначало по-бавно, а после — с плашеща скорост. Той вдигна ръка да натисне бутона на микрофона си, за да нареди на пилота да увеличи тягата, ала носът на самолета клюмна надолу, боингът се спускаше и главните колесници се удариха о пистата със силно металическо „дум“, което той чу ясно, въпреки рева на вятъра.

Бяха се приземили. Главните колесници се намираха на не повече от три метра от края на пистата към кърмата, ала самолетът бе приземен. ОБК погледна към палубния си екип, беше готов да заповяда да завържат 727, ала нещо ставаше пред него след като корабът се издигна на върха на поредната вълна, след което започна да пропада в падината й.

727 се движеше назад.

Веднага щом колесниците удариха пистата, Скот тласна щурвала докрай напред, за да задържи самолета и да не позволи на носа да се повдигне във връхлитащия със скорост сто мили в час насрещен вятър. Имаше намерение да поддържа останалия единствен двигател на пълни обороти, за да се удържат на място и внимателно да се придвижат напред, да се отдалечат от края на пистата, ала когато бутна ръчките на газта, двигател номер две също изпука и изгасна.

И изведнъж вече нямаше какво да тласка „Скот еър“ 50 напред и когато носът на самолетоносача се надигна, за да преодолее поредната вълна, Скот усети, че потеглят назад.

— Спирачки! — извика Док.

Краката на Скот вече бяха натиснали спирачките до край, същото стори със своите педали и Док. Но те продължаваха да се движат назад.

— Налягането! Налягането в спирачките…

Док едва намери думите, но посочи малкия циферблат на командното табло и Скот веднага разбра. Акумулаторът на спирачките бе издъхнал. Нямаше вече налягане в хидравликата, което да ги спре.

Ръката на Скот вече бе уловила пломбираната дръжка на аварийната въздушна спирачка и я дръпна, преди още да бе осъзнал какво възнамеряваше да прави. Към тях по палубата тичаха хора, размахали ръце, а някакъв глас им викаше по радиото да включат спирачките си. Зад главните колесници не би могло да е останало много разстояние, а носът на кораба продължаваше да се издига, кърмата да потъва, което ускоряваше движението им назад.

Скот завъртя дръжката с все сила надясно — докато опря ограничителя й; припомни си, че въздушното налягане не задействаше мигновено. Щяха да минат няколко мъчителни секунди, а те не разполагаха с никакво време.