Дан Симънс - Петата купа

В стаята се вмъкна един прислужник, носещ бял лист хартия върху сребърен поднос. Младият мъж прошепна нещо на Хей, който кимна и посочи Джеймс.

Беше телеграма. Джеймс не можеше да остави прочитането ѝ за по-късно — това сигурно беше отговорът на Холмс на новините му за Мориарти — затова я отвори и я прочете, държейки я ниско, под плота на масата. Телеграмата беше сравнително кратка и ясна:

ДЖЕЙМС, АКО ВИ Е УДОБНО, НЕКА СЕ СРЕЩНЕМ В ПОНЕДЕЛНИК ТРИ СЛЕДОБЕД НА ПРЕСЕЧКАТА НА 436 И ХАЛФ РИВИЪР СТРИЙТ В БИЙКЪН ХИЛ, БОСТЪН ТЧК АКО НЕ ВИ Е УДОБНО, ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ ТАМ ПО ТОВА ВРЕМЕ ТЧК

МОЖЕТЕ ДА ОСТАВИТЕ БАГАЖА СИ В НЮ НОРТ ЮНИЪН СТЕЙШЪН НА КОЗУЕЙ СТРИЙТ В УЕСТ ЕНД ТЪЙ КАТО СЪЩАТА ВЕЧЕР ЩЕ ХВАНЕМ НОЩНИЯ ВЛАК ЗА ЧИКАГО ТЧК

ХОЛМС

В късната сутрин, някъде около час след като влакът на Джеймс замина за Ню Йорк и след това за Бостън, Шерлок Холмс позвъни на новия електрически звънец на вратата на Хенри Адамс. Отвори му високият главен иконом Хобсън, който не изглеждаше твърде радостен, че вижда Холмс.

— Господин Адамс все още се грижи за сутрешния си тоалет — каза той и се приготви да затвори вратата под носа на детектива.

— Няма проблем — отвърна Холмс, промушвайки се покрай високия мъж, като междувременно свали шапката си и я тикна в ръцете му. — С удоволствие ще изчакам господин Адамс в кабинета му.

Когато нервираният Хобсън отиде да съобщи на господаря си, Холмс влезе в кабинета, сипа си прилично количество скоч с капчица вода и се разположи в голямото кресло, което се намираше точно срещу огромното тапицирано със зелена кожа бюро на Адамс.

Вдигна два пръста и ги разположи успоредно на онзи прозорец на Белия дом, зад който някога се бе намирал кабинетът на сестрата на президента Кливланд — преди да бъде заменена от двайсет и една годишната му булка, госпожица Франсис Фолсъм. Тъй като в деня на сватбата им Кливланд беше на четирийсет и девет, обществото сигурно е било шокирано от огромната разлика в годините им — повече от двайсет и седем — или поне малко е било притеснено от факта, че този брак е твърде необичаен, защото Кливланд беше изпълнител на завещанието на бащата на Франсис, Оскар Фолсъм, и се беше грижил за Франсис след смъртта му; той ѝ беше купил жълта бебешка количка, когато тя е била само на няколко дни, и като че ли продължаваше да ѝ подарява неща в ярки цветове.

В тази неделна сутрин Холмс се беше срещнал с Комитета по инспекция на параходите — в който бившият главен суперинтендант на вашингтонската полиция Уилям Брок беше заменен от началник Дениъл О’Мали, ръководителя на полицейските сили, отговарящи за охраната на Белия дом — и докато господин Рокхил, свръзката с Държавния департамент, се оплакваше, че трябва да пропусне неделната църковна служба, Холмс разпитваше вицепрезидента Адлай Стивънсън къде възнамерява да бъде на първи май около обяд, по времето, когато президентът Кливланд трябваше да натисне бутона, задвижващ всички машини на Световното Колумбово изложение в Чикаго.

Вицепрезидентът Стивънсън се замисли за миг, после погледна в джобния си тефтер и накрая каза:

— О, ще бъда в Белия дом от десет сутринта до късно следобед. Среща и обяд с представители на настоящия режим във Филипините, след което ще участвам в подписването на официално споразумение с тях.

— Къде ще се проведат срещата и подписването, господин вицепрезидент? — попита Холмс.

Стивънсън се замисли, но после си спомни.

— О, в стаята, която сега наричаме Малка стая за преговори.

— Дали случайно това не е онази стая, чиито прозорци гледат на север и може да се види през парка? Която се намира точно срещу дома на господин Хенри Адамс? — попита Холмс. — Стаята, която е била кабинет на сестрата на президента Кливланд през първия му мандат?

— Ами, да, мисля, че е същата стая — отвърна вицепрезидентът Стивънсън.

Холмс се обърна към господин Дръмънд, изключително интелигентния началник на тайните служби към Министерството на държавната хазна, и към господин О’Мали. От краткия разговор сутринта, който Холмс бе провел с О’Мали, детективът не беше останал с впечатлението, че мъжът е особено умен.

— Разполагаме със сигурни признаци, че и срещу вицепрезидента Стивънсън ще бъде направен опит за покушение по същото време, когато президентът трябва да бъде убит в Чикаго. Малката стая за преговори се намира на по-малко от двеста ярда северно от прозорците на дома на господин Хенри Адамс.