Дан Симънс - Петата купа

— … може да бъде проследена назад до спадането на котировките на житото на борсата в Буенос Айрес… — казваше Кабът Лодж.

Хей отхвърли хипотезата с махване на ръката. Вече всички пушеха пури, с изключение на Рузвелт, доктор Грейнджър и Джеймс.

— Всичко това са чисто и просто спекулации на железниците — каза Хей.

— Каквото и да е било или ще бъде, вие, деловите хора, говорите за тази „Паника през ’93“ още от ноември ’92. Най-добре нещо вече да започне, защото иначе много спекуланти на къси позиции ще бъдат ужасно разочаровани.

„Това ли е прословутият план на Шерлок Холмс? Да сграбчи масивната ръка на президента Кливланд и да я дръпне от бутона, който ще стартира всички машини на Колумбовата експозиция няколко секунди след пладне на първи май, да натисне надолу едрия президент и да извика: «Лягай долу, глупако!», както се смята, че е постъпил младият капитан Оливър Уендъл Холмс с президента Линкълн във Форт Стивънс през 1864?“. Джеймс се съмняваше в това.

— Определено имаше ясен намек за паника през февруари, когато „Филаделфия и Рийдинг Рейлроуд“ фалира заради прекомерното си разширяване — каза Кабът Лодж.

— Според мен Кливланд се справи доста умело с кризата в хазната, като убеди Конгреса да анулира Закона Шърман за покупка на сребро само няколко дни след като положи клетва.

— За демократ — единственият, избран за президент, доколкото си спомням — Кливланд изглежда доста действен — каза доктор Грейнджър.

— Може би щеше да повали моята гризли с голи ръце — рече Рузвелт. — Ако се претеглят преди схватката, сигурно ще тежат еднакво.

— Престани, Теодор — рече Хенри Адамс.

„Не мога да отложа пътуването утре — мислеше си Джеймс. — Ако остана, краят на всички тези конспирации или усложнения няма да може да им се види. Просто нямам друг избор, освен да разкажа за срещата на професор Мориарти с бандите и анархистите, и да повторя онова, което този — как го беше нарекъл лондонският «Таймс» след Райхенбах? — Наполеон на престъпния свят каза за планираните покушения, въстания и грабежи.

Попаднал съм в един от онези романтично-приключенски романи, които толкова презирам — нещо по-долно дори от изпълнените с насилие машини за пари на Х. Райдър Хагард — и единственият начин да избягам от него е да забравя всичко, което видях и чух днес… всичко, което съм видял и чул през последните няколко седмици след Сена. Това е пътят на реалността. Или поне на литературата. Всичко останало ще е по-добре от този долнопробен приключенски роман, в който съм се озовал.“

— Движението за свободно сребро е непредсказуемият фактор в тази игра — рече Хей. — Особено след като американските фермери го подкрепят.

— Ако хората и отслабващите банки започнат да искат злато срещу банкнотите си… — рече бавно Хенри Адамс, сякаш размишляваше на глас.

— Повече от триста банки вече затвориха врати на Запад и в Средния запад — каза Рузвелт.

— На Запад и в Средния запад — повтори Хей и даде знак на прислужника да донесе нова бутилка вино, — всеки, който има два фишека или кутия от цигари, пълна с монети от двайсет и пет цента, може да се обяви за банка.

„Трябва да тръгна утре — помисли си Джеймс, усещайки внезапна болка в гърдите и лявата си ръка. — Трябва да потегля утре. По пътя ще си купя градинска лопатка, за да мога тайно да закопая кутийката с прахта на Алис. Изкушавах се да отскоча до Нюпорт, където двете с госпожица Лоринг изглеждаха толкова щастливи, след като Алис построи онази къща на носа, но според мен Катрин Лоринг прекара достатъчно време в компанията на Алис. Не, моята скъпа, мила, саркастична, копнееща за смъртта Алис трябва да лежи в земята, където лежат родителите ни и леля Кейт.

След това трябва да побързам да се върна, за да хвана следобедния влак до Ню Йорк. Не бива да изпускам онзи немски параход — «Веселие» беше, нали? — който потегля във вторник сутринта. Кача ли се на борда му, вече ще мога да си отдъхна, да помисля, да отделя достатъчно време и енергия, за да разбера кое през последните няколко седмици е било реалност и кое — илюзия. Господин Шерлок Холмс просто ще трябва сам да се погрижи за тази многопластова мистерия. Едно нещо е сигурно — никога няма да се превърна в неговия обожаващ го Бозуел, както доктор Уотсън, ако той е реална личност или дори продукт на литературното въображение на Конан Дойл, и съвестно да водя точна хроника на триумфите на детектива. Защото досега не съм станал свидетел на нито един триумф.“