Давид Лагеркранс: Онова, което не ме убива

В движенията ѝ имаше нещо изключително целеустремено, а и никой, изглежда, не смееше да отиде при нея. Жена на име Регине Рихтер, която в ежедневието се занимаваше с когнитивна поведенческа терапия и седеше на по-вътрешна маса, дори се питаше дали Лисбет Саландер изобщо бе забелязала и едно от лицата в ресторанта. Поне Регине не можеше да си спомни Лисбет да бе хвърляла поглед на помещението или проявила и най-беглия интерес към каквото и да било там вътре. Барманът Стефе Милд пък смяташе, че Лисбет се подготвя за някаква операция.

В 21,15 ч. тя плати в брой и излезе в нощта без дума или кимване. Мъж на средна възраст с каскет, на име Кенет Хьоок, който сам по себе си не беше особено трезвен, нито особено надежден, ако трябва да се вярва на бившите му съпруги и като цяло на всичките му приятели, я видя да прекосява „Марияторет“ като да беше „поела на дуел“.

Въпреки студа Микаел Блумквист вървеше към дома си бавно, вглъбен в мрачните си мисли, но все пак поприсви устни в усмивка, когато срещна старите редовни клиенти на „Бишопс Армс“.

— Значи, все пак не е било свършено с теб! — изрева Арне, или както там се казваше.

— Може би не съвсем, засега — отвърна Микаел и за секунда се замисли дали да не изпие една бира за финал в кръчмата и да си побъбри малко глупости с Амир.

Но се чувстваше твърде нещастен. Искаше да остане сам, затова продължи към входа си. Нагоре по стъпалата бе обзет от неопределено неприятно усещане, навярно последица от всичко преживяно. Опита се да го прогони, но то не изчезна, а се засили, когато разбра, че на горния етаж бе изгоряла лампа.

Беше пълна тъмница и Микаел забави крачка. После внезапно долови някакво движение. В следващия миг нещо проблесна, блед лъч светлина като от телефон, и смътно, като призрак, на площадката се появи мършава фигура с тъмни, искрящи очи.

— Кой е там? — попита той изплашено.

После обаче видя — беше Лисбет, и макар отначало да се зарадва и да разпери ръце, не му олекна, както бе очаквал.

Лисбет изглеждаше бясна. Очите ѝ бяха гримирани в черно, а тялото ѝ изглеждаше напрегнато като за нападение.

— Ядосана ли си? — попита той.

— Адски.

— И защо, приятелко моя?

Лисбет направи крачка по коридора, лицето ѝ бе пребледняло и за миг той се сети за раната ѝ.

— Защото идвам на посещение, а вкъщи няма никой — каза тя и тогава той тръгна към нея.

— Скандално, а? — отвърна той.

— Така мисля.

— Ами ако сега те поканя да влезеш?

— Тогава ще се видя адски принудена да приема.

— Значи, мога да те поздравя с добре дошла — рече той и за първи път от доста време по лицето му се разля широка усмивка.

В нощното небе навън падаше звезда.

Голямо благодаря на моята агентка, Магдалена Хедлунд, на бащата и брата на Стиг Ларшон, Ерланд и Йоаким Ларшон, на моите издатели Ева Йедин и Сусана Романус, на редактора Ингемар Карлсон и на Линда Алтрув Берг и Катерине Мьорк от „Агенция Нурщедс“.

Благодаря също на Давид Якоби, изследовател на сигурността от „Касперски Лаб“, на Андреас Стрьомбергсон, професор по математика в Университета на Упсала, както и на Фредрик Лаурин, шеф на разследващите журналисти от „Екот“, на Микаел Лагстрьом, вицепрезидент на „Аутпост24“, на писателите Даниел Голдберг и Линус Ларшон, и на Менакем Харари.

И разбира се, на моята Ане.

$orig_author=David Lagercrantz

$orig_lang=sv

$orig_series=Millennium

$series=Онова, което не ме убива

$sernr=4

$orig_title=Det som inte dödar oss

$year=2015

$translator=Росица Цветанова

$trans_year=2015

$pub_year=2015

$type=роман

$category=трилър

$isbn=978-619-150-673-6

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2016 г.

Издание:

Давид Лагеркранс

Онова, което не ме убива

Превод Росица Цветанова

Редактор Росица Ташева

Художествено оформление на корицата Стефан Касъров

Фотограф Ивайло Петров

Графична обработка на снимката Златина Зарева

Технически редактор Симеон Айтов

Коректор Донка Дончева

Шведска. Първо издание

Формат 84x108/32. Печатни коли 31

ИК „Колибри“

1000 София, ул. „Иван Вазов“ №36

тел. 02/987 48 10

e-mail: colibri@colibri.bg

www.colibri.bg

www.livresfrancais.bg

www.dora.bg

www.facebook.com/ColibriBooks

Предпечатна подготовка „Пре Принт БГ“

Печатница „Инвестпрес“

David Lagercrantz

Det som inte dödar oss

© David Lagercrantz & Moggliden AB,

first published by Norstedts, Sweden, in 2015.

Published by agreement with Norstedts Agency.

© Росица Цветанова, превод

© Стефан Касъров, художествено оформление на корицата