Давид Лагеркранс: Онова, което не ме убива

Предай на Аугуст, че разбихме кода!

Никога не беше виждала сина си толкова горд и щастлив както тогава, и макар така и да не разбра за какво идеше реч и никога да не продума за случилото се дори пред Чарлс Еделман, за нея то бе нещо значимо. Тя също започна да изпитва гордост, дори безмерна гордост.

Започна и пламенно да се интересува от синдрома на саванта и когато Чарлс Еделман пребиваваше в хотела, двамата често оставаха будни, след като Аугуст заспеше, и разговаряха за способностите му чак до малките часове на нощта. Разговаряха и за всичко останало.

Затова пък не беше чак толкова сигурна, че е било добра идея да скача в леглото с Чарлс. От друга страна, не беше сигурна и дали е било лоша идея. Чарлс ѝ напомняше за Франс. Хана си мислеше, че около нея се оформя едно малко семейство: тя, Чарлс и Аугуст, малко строгата, но все пак мила учителка Шарлот Гребер, а също и датският математик Иенс Нюруп, който ги бе посетил и установил, че Аугуст по някаква причина е обсебен от елиптични криви и факторизиране на прости числа.

Престоят ѝ тук се превръщаше в изследователска експедиция из чудния свят на нейния син, та когато сега, в лекия снеговалеж се спускаше по баира, а Аугуст стана от шейната, тя за първи път от цяла вечност почувства, че ще стане по-добра майка и ще въведе ред в живота си.

Микаел не разбираше защо усеща тялото си така натежало. Сякаш се движеше във вода. А навън цареше оживление, истинско опиянение от победата. Почти всеки вестник, сайт, радиостанция и телевизионен канал искаше да го интервюира. Той не прие нито една покана. По-рано, когато „Милениум“ публикуваше важни новини, имаше моменти, в които двамата с Ерика не бяха сигурни дали другите медии ще ги подемат. Тогава се бе налагало да мислят стратегически и да се появяват в подходящия форум, понякога дори и да споделят малко от своите сензации. Сега не беше необходимо да правят нищо подобно.

Новината експлодира просто от само себе си и когато шефът на АНС Чарлс О’Конър и търговският министър на САЩ Стела Паркър на обща пресконференция помолиха за извинение за случилото се, изчезнаха и последните съмнения, че историята може да е преувеличена или невярна, а понастоящем по първите страници на вестниците по света се бе разразила разгорещена дискусия относно евентуалните последици от разобличаването.

Въпреки всеобщата възбуда и непрестанно звънящите телефони обаче Ерика бе решила да организира нещо като парти в редакцията. Тя смяташе, че всички бяха заслужили да избягат за малко от цялата дандания и да вдигнат по една-две наздравици. Първият тираж от 50 000 броя се бе разпродал още вчера предобед, а броят на посетителите на сайта вече беше няколко милиона. Прииждаха предложения за договори за книга, броят на абонатите се покачваше ежеминутно, а рекламодателите се редяха на опашка.

Освен това бяха откупили дела на „Сернер Медия“. Ерика бе сключила сделката още преди няколко дни, макар това да не беше детска игра. Представителите на „Сернер“ бяха доловили отчаянието ѝ и се възползваха от него максимално, та за известно време двамата с Микаел си мислеха, че нищо няма да излезе. Успяха да откупят дела на норвежците едва в последния момент, когато пристигна солидна сума от Гибралтар, изпратена от някакво съмнително предприятие, което бе накарало Микаел да се усмихне. Цената определено излезе безсрамно висока предвид тогавашното положение, но все пак можеше да се разглежда като неголям харч денонощие по-късно, когато бе публикувана сензацията на вестника и стойността на „Милениум“ скочи до небесата. Сега отново бяха свободни и независими, макар изобщо да не бяха успели да го усетят.

Журналистите и фотографите ги нападаха дори по време на възпоменанието за Андрей в Пресклуба и макар всички без изключение да искаха и да ги поздравят, Микаел се чувстваше задушен и далеч не отвръщаше така любезно, както би му се искало. Освен това продължаваше да спи лошо и да се гърчи от главоболие.

Сега, в късния следобед на следващия ден, редакцията бе пренаредена. Върху съединените маси сложиха шампанско, вино и бира, а също и японски кетъринг. Хората започнаха да прииждат, най-напред, разбира се, колегите и сътрудниците, но също и редица приятели на вестника, не на последно място Холгер Палмгрен, на когото Микаел помогна да влезе и излезе от асансьора и с когото сърдечно се прегърна.

— Нашето момиче се справи — отбеляза Холгер с насълзени очи.