Давид Лагеркранс: Онова, което не ме убива

Портфолиото му се беше сринало, а когато разтреперан прегледа активите си, забеляза нещо извънредно странно. Големият му дял в „Солифон“ направо се бе изпарил. Нищо не разбираше и съвсем излязъл от кожата си, реши да отвори борсовите сайтове — навсякъде пишеше едно и също:

АНС и „Солифон“ поръчват убийството на професор Франс Балдер.

Разкритието на вестник „Милениум“ разтърсва света.

Какво точно направи после, не е ясно. Навярно е крещял и псувал, и блъскал с юмрук по масата. Имаше блед спомен, че Наталие се събуди и попита какво става, ала единственото, което знаеше със сигурност, бе, че дълго стоя надвесен над тоалетната чиния и повръща, сякаш беше бездънен.

Писалището на Габриела Гране в тайната полиция бе грижливо разтребено. Никога нямаше да се върне тук. При все това поседя малко така, облегната на стола си и зачетена в „Милениум“. Първа страница не изглеждаше както би се очаквало от вестник, публикувал сензацията на столетието. Сама по себе си беше хубава, но черна, обезпокоителна. Липсваха изображения, а най-отгоре пишеше:

Малко по-надолу можеше да се прочете:

Убийството на Франс Балдер, или как руската мафия се съюзява с АНС и голямата американска компютърна компания

На втора страница имаше снимка на Андрей в близък план и макар никога да не се беше срещала с него, Габриела остана дълбоко потресена. Андрей изглеждаше красив и някак крехък. Усмивката му бе отнесена, колеблива. В образа му имаше нещо едновременно напрегнато и неуверено. В текст отстрани, подписан от Ерика Бергер, се казваше, че родителите на Андрей били убити от бомба в Сараево. Пишеше, че той обичал вестник „Милениум“, поета Ленард Коен и романа на Антонио Табуки „Твърди Перейра“. Мечтаел за голямата любов и голямата сензационна новина. Любимите му филми били „Очи чорние“ на Никита Михалков и „Наистина любов“ на Ричард Къртис. Мразел хората, които обиждат другите, а самият той не бил способен да злослови срещу когото и да било. Ерика смяташе репортажа му за бездомниците в Стокхолм за класика в журналистиката. Тя споделяше:

Ръцете ми треперят, докато пиша това. Вчера нашият приятел и колега Андрей Зандер бе намерен мъртъв на товарна лодка в пристанище Хамарби. Бил е изтезаван. Страдал е жестоко. Цял живот ще нося тази болка. Но и ще съм горда.

Горда за това, че имах привилегията да работя с него. Никога не съм срещала толкова отдаден на работата си журналист и толкова истински добър човек. Андрей беше на двайсет и шест години. Обичаше живота и журналистиката. Искаше да разобличава несправедливостите и да помага на уязвените и отхвърлените. Беше убит, защото се опитваше да защити едно малко момче на име Аугуст Балдер, и тъй като в този брой разкриваме един от най-големите скандали на новото време, почитаме Андрей във всяко изречение. Микаел Блумквист пише в своя пространен репортаж:

„Андрей вярваше в любовта. Вярваше в един по-добър свят и едно по-справедливо общество. Той беше най-добрият сред нас!“

Репортажът, който заемаше трийсет страници от вестника, бе може би най-добрият образец на журналистическата проза, който Габриела Гране беше чела, и макар на моменти в очите ѝ да избиваха сълзи, тя все пак се усмихна, когато стигна до думите:

Бляскавата аналитичка от тайната полиция, Габриела Гране, демонстрира изключителен граждански кураж.

Основната история беше доста проста. Група, предвождана от командир Джони Инграм — по длъжност пряко подчинен на шефа в АНС, Чарлс О’Конър, и с близки контакти в Белия дом и конгреса, — започнала да се възползва за лична изгода от огромното количество фирмени тайни, с които организацията разполагала. Негови сътрудници били няколко анализатори на бизнес средата от научноизследователския отдел „Y“ в „Солифон“. Ако историята бе свършила дотук, това щеше да бъде донякъде разбираем скандал.

Развоят на събитията обаче се сдобил със собствена злокобна логика, когато в драмата се намъкнала престъпната групировка на Паяците. Микаел Блумквист разполагаше с доказателства, че Джони Инграм бе започнал да си сътрудничи с ползващия се с лоша слава депутат от руската Дума Иван Грибанов и мистериозния лидер на Паяците Танос. Бе разкрил и начина, по който Джони и групата му крадели от хайтек предприятия идеи и нови технологии, струващи астрономически суми, и ги препродавали. Но престъпниците стигнали до дъното на моралната тиня, когато професор Франс Балдер надушил следите им. Тогава било решено той да бъде отстранен от пътя им и това беше най-непонятното в цялата история. Един от най-високопоставените шефове в АНС разполагал със сведения, че шведски топизследовател ще бъде убит, а дори не си мръднал и малкия пръст, за да го предотврати.