Давид Лагеркранс: Онова, което не ме убива

Сигурно беше пощальонът, който не можеше да напъха някоя книга в процепа за писма. После обаче пак се сети за есемесите от Камила и погледна на компютъра си какво показваше камерата на стълбището. Застина.

Не беше Камила, а другото ѝ опасение, за което направо бе забравила. Беше проклетият Ед, който по някакъв начин бе успял да я издири. Не че изобщо имаше някаква прилика със снимките му в интернет. И все пак не можеше да се сбърка, пък и изглеждаше ядосан и решителен, та умът на Лисбет затиктака. Какво да прави? Не ѝ хрумна нищо по-добро, освен да изпрати файла от АНС на Микаел по PGP линка.

След това изключи компютъра и се изправи с усилие, за да отвори.

Какво се беше случило с Бублански? Соня Мудиг недоумяваше. Измъчената физиономия, която беше гледала през изминалите седмици, бе изчезнала, сякаш отнесена от бурята. Сега се усмихваше и си тананикаше. Определено имаше на какво да се радва. Убиецът бе заловен. Аугуст Балдер бе оцелял въпреки два опита за убийство, а те самите бяха разбрали голяма част от мотивите и разклоненията на компанията за научни изследвания „Солифон“.

Същевременно обаче оставаха множество въпроси, а онзи Бублански, когото познаваше, не ликуваше нахалост. По-скоро имаше навика да се съмнява в себе си дори в мигове на триумф, ето защо тя не разбираше какво го бе прихванало. Разхождаше се из коридора целият грейнал. Дори сега, както седеше в стаята си и четеше безсъдържателния разпит, който полицията в Сан Франциско бе провела със Зигмунд Екервалд, на устните му бе изписана усмивка.

— Соня, скъпа моя колежке, ето те и теб!

Тя реши да не коментира преувеличения ентусиазъм в поздрава. Мина направо по същество.

— Ян Холстер е мъртъв.

— Ой.

— Така изчезна последната ни надежда да научим повече за Паяците — продължи Соня.

— Значи си мислела, че е на път да проговори.

— Във всеки случай не беше изключено.

— Защо го казваш?

— Защото съвсем рухна, когато се появи дъщеря му.

— Не знаех това. Какво точно стана?

— Дъщерята се казва Олга — каза Соня. — Пристигнала от Хелзинки, щом чула, че баща ѝ е ранен. Когато обаче поговорихме и тя разбра, че Холстер се е опитал да убие дете, просто пощуря.

— И какво направи?

— Втурна се при него и заприказва изключително агресивно на руски.

— Схвана ли за какво ставаше въпрос?

— Че можел да умре сам и че го мразела.

— Не си поплюва.

— Да, а после обясни, че щяла да стори всичко, на което е способна, за да ни помогне в разследването.

— Ами Холстер, как реагира той?

— Тъкмо това имах предвид. За миг си помислих, че ще пропее. Беше просто съкрушен, в очите му бяха избили сълзи. Не че отдавам голямо значение на онази католическа приказка, че си проличава колко струваме в моментите преди смъртта, но все пак беше почти трогателна гледка. Той, дето е извършил толкова злини, беше просто смазан.

— Моят равин… — поде Бублански.

— Не, Ян, зарежи го сега твоя равин. Нека продължа. Холстер заговори какъв ужасен човек бил и тогава му казах, че като християнин би трябвало да се възползва от възможността да си признае, да разкаже за кого работи, и в онзи миг, кълна се, бяхме близо. Поколеба се и очите му заиграха. Но вместо да премине към признания, взе да бъбри за Сталин.

— За Сталин?

— Че Сталин не се задоволявал с виновните, ами се нахвърлял и на децата, и на внуците, и на целия род. Искаше да каже, струва ми се, че неговият шеф е същият.

— Значи се е тревожел за дъщеря си.

— Колкото и да го е мразела, да. Тогава понечих да кажа, че можем да уредим момичето в програмата за защита на свидетелите, но Холстер ставаше все по-неконтактен. Изпадна в безсъзнание и издъхна час по-късно.

— Нищо друго?

— Нищо повече от това, че един заподозрян суперинтелект е изчезнал, както и че още не разполагаме с никакви следи от Андрей Зандер.

— Знам, знам.

— Както и че всички, които имат възможност да го сторят, мълчат като риби.

— Забелязвам. Нищо няма да получим гратис.

— Не, всъщност едно нещо получихме все пак — продължи Соня. — Нали знаеш, мъжа, когото Аманда Флуд разпозна от рисунката със светофара на Аугуст Балдер.

— Старият актьор.

— Точно той, казва се Рогер Винтер. Аманда го преслуша само информативно, за да провери дали е имал някаква връзка с детето или Балдер и не мисля, че е очаквала кой знае какво от това. Рогер Винтер обаче го хванало шубето и още преди Аманда да започне да го притиска, изредил цял каталог с грехове.