Давид Лагеркранс: Онова, което не ме убива

Откъде, по дяволите, беше измъкнала това? Усети, че му се завива свят. После си каза, няма как, тя блъфира. Ако за секунда ѝ бе повярвал, то бе само защото той самият в най-ужасните си моменти си бе представял, че Джони Инграм се е провинил тъкмо в нещо подобно. И все пак, след като си бе скъсал задника от бачкане, Ед знаеше по-добре от всеки друг, че не съществуваха абсолютно никакви доказателства в тази насока.

— Не се мъчи да ми пробутваш всякакви глупости — отвърна той. — Разполагам със същия материал като теб и още маса отгоре.

— Не съм толкова сигурна, Ед, освен ако и ти не си се сдобил с личните ключове за RSA алгоритъма на Инграм?

Ед Нийдъм я изгледа и го обзе чувство за нереалност. Нима го бе декриптирала? Не беше възможно. Дори той с всичките ресурси и експерти, които му бяха на разположение, не бе сметнал за нужно дори да опита.

А ето че тя твърдеше… Отказваше да повярва. Трябва да бе сполучила другояче, може би на практика в най-тясното обкръжение на Инграм имаше доносник? Не, би било еднакво немислимо.

— Ето как стоят нещата, Ед — заяви тя с повелителен тон. — Казал си на Микаел Блумквист, че възнамеряваш да ме оставиш на мира, ако ти разкажа как проведох атаката си. Възможно е и да говориш истината. Също така е възможно да блъфираш или изобщо да нямаш думата. Може да са на път да те изритат. Не виждам никаква причина да се доверявам на теб или на онези, за които работиш.

Ед си пое дълбоко дъх и се опита да отвърне на удара.

— Уважавам позицията ти — отговори той. — Но колкото и странно да звучи, винаги удържам на думата си. Не че съм особено свестен човек, напротив. Аз съм жаден за мъст откачалник, точно като теб, момичето ми. Ала нямаше да оцелея, ако бях изменял на хората в напечени ситуации. И на това можеш да не вярваш, ако щеш, ала онова, в което не бива да се съмняваш, е, че ще ти стъжня животеца, ако не проговориш. Ще съжаляваш, че изобщо си се родила, вярвай ми.

— Добре — рече тя. — Кораво момче си, но си и горделивец, а? На всяка цена държиш да не се разчуе за хакерската ми акция. За съжаление обаче, по тази точка трябва да те известя, че съм забележително добре подготвена. Всяка думичка по темата ще бъде публикувана, преди дори да успееш да сграбчиш ръката ми, и макар че всъщност ми е противно да го правя, ще те подложа на истинско унижение. Пробвай само да си представиш злорадството из нета.

— Плещиш глупости.

— Нямаше да оцелея, ако плещех глупости — продължи тя. — Ненавиждам това общество, където всички сме следени непрекъснато. Достатъчно съм си изпатила от Големия брат и органите на властта в живота си. И все пак съм готова да направя едно нещо за теб, Ед. Ако си държиш устата затворена пред външния свят, мисля да ти предоставя информация, която ще засили позицията ти и ще ти помогне да разчистиш лайнарите във Форт Мийд. Няма да обеля и дума за хакерската си атака. За мен това е въпрос на принципи. Мога обаче да ти дам шанс да си отмъстиш на онзи урод, дето ти е попречил да ме заловиш.

Ед само се взираше в странната жена пред себе си. После направи нещо, което дълго щеше да го изумява.

Избухна в смях.

Уве Левин се събуди в добро настроение в замъка „Херинге“ след продължителна конференция на тема дигитализирането на медиите, завършила с пищно празненство, на което се лееха шампанско и твърд алкохол. Е, да, някакъв кисел представител на синдикатите от норвежкия вестник „Квелсбладет“ беше изтърсил по повод на партитата на „Сернер“, че „колкото повече хора изригвате, толкова по-скъпи и луксозни стават“, и бе направил малка сценка, в резултат на която шитото по поръчка сако на Уве бе залято с червено вино.

Е, от него да мине, особено при положение че в малките часове на нощта успя да прикотка в стаята си Наталие Фос. Наталие беше ултрасекси инспектор на двайсет и седем и въпреки опиянението си Уве бе успял да я изчука и нощес, и тази сутрин. Ето че вече бе станало девет и мобилният му телефон не спираше да пиука, а него го мъчеше нечовешки махмурлук, особено при мисълта за цялата работа, която го чакаше. От друга страна, в тази дисциплина беше истински шампион. „Работи здраво, забавлявай се здраво“ бе мотото му, а Наталие, майко мила!

Колко петдесетгодишни успяват да свалят такава мацка? Не много. Сега обаче трябваше да става. Беше замаян и му се гадеше, когато се заклатушка към банята да се изпикае. После провери акционерското си портфолио. Обикновено това беше добро начало на махмурлийските сутрини, така че измъкна мобилния си и влезе в своето онлайн банкиране чрез банковото си ID. Отначало недоумяваше. Трябва да бе станала грешка, технически срив.